Срещнали се в книжарницата на един мол пенсионираните полицаи Петров и Станков.

Станков взел една стихосбирка и я запрелиствал.

Петров: Станков, навремето в районното ти пишеше стиховце.

Станков: Ех, хубаво време беше, Петров. Имаше сигурност при соца. А сега...

Петров: Наскоро видях твои стихове публикувани във вестник "Пенсиониран полицай". Защо публикуваш там?

Станков: Първо - главният редактор ми е аверче от онова златно милиционерско време...

Петров: А второ...?

Станков: Второ - така се чувствам най-добрия поет сред полицаите и най-успешния полицай сред поетите...!