25.11.2018 г., 18:09 ч.

Най-красивото ми огледало 

  Проза
514 5 4
3 мин за четене

 

                    Събудих се една сутрин с мисъл, че трябва да променя нещо в живота си. Много пъти съм се самоизмъчвала с тази мисъл - трябва да променя нещо в живота си! Но обикновено съм по-спокойна. Уравновесена, доволна от себе си и прочие. Много често ми се случва да се самоизмъчвам със самокритика заради удоволствието да преоткрия самовлюбеността си. 

                    Там е. Определено е там. И я чувствам като нещо красиво. Нещо, което ме крепи. Много трудно е човек да помни кой е, докато го размята бурята на живота. Ако в един застинал момент си красиво петно съзерцание, а целият ти живот те изобразява в една картина, то тогава моята сигурно ще е красива. Само това знам. Друго не мога да кажа.

                    Има един момент в живота на човек, когато започва да търси себе си и също един такъв момент, в който се отказва, предава се. Малко са хората, които осъзнават, че няма защо да се търсят. Тези с блясък на самоувереност в очите, изящно спокойствие в походката и завидна доброта в душата - които носят самовлюбеността си както биха носили копче на ризата си - с привидно безразличие и учтивост. Тези, които знаят, че не могат никога да намерят себе си, защото са част от общество, в което са личности, искат или не. Тези, които се преоткриват всеки ден и се радват на човешката си неопределеност, индивидуалност. Аз съм от тях, и тъй като смея да твърдя, че съм много индивидуална, смея да твърдя и, че те са много малко. Няма нищо лошо да разкриваме топлинката, която ни крепи. Всички ние имаме сходни топлинки и все пак има разлики в тях, различни сме. Ликувам вътрешно, когато някой успее да намери в мен нещо свое. Страдам вътрешно, когато не успея да споделя достатъчно любовта си с другите. Аз съм си аз.

                    Коя съм аз, че да навличам личност върху себе си така както бих облякла пуловер? Личността ми не е за да топли мен, а за да топли обществото, преди всичко. Може би е нишчица в неговия пуловер. Идваше зима. Кога ли не идва зима в тази красива страна България с четири сезона - пролет, лято, есен и зима. В момента ме е обзело усещането, че някак си винаги се готвим за зимата. Готвим се за глад, за студ - трябва задължително да имаме жилище и голяма заплата. Толкова хубави биха били градовете, пълни с овощни дръвчета, спокойствие щастие... Но, разбира се, необходимо е да се готвим за зимата. 

                    Чудно какво ли трябваше да променя! Сезонът променя цветовете, но какво ли още трябваше да направя със себе си? Толкова много се обичам, че обикновено не променям нищо в живота си. От години живея с хубавата и топла нагласа, че светът е красиво място и тази визия досега не ме е предала. Най-красивото ми огледало винаги е била мисълта, че се чувствам прекрасно. И ако мисълта може да отразява чувствата, а чувствата отразяват личностите на хората, то моето нелепо щастие ме превръща в костенурка с розов пуловер - все не успявам да направя каквото искам, защото предпочитам да съм наблюдател.

                    Тогава получих писмото. Когато бях все така хубава костенурка и животът ми беше пълен с нежни фантазии. Влюбих се. Обикнах. Станах нов човек.

                    Промених нещо в живота си. Това сигурно е най-бавно разказаната история без съдържание, но е напълно истинска. Днес съм все така без жилище и без голяма заплата. Не подготвих нищо за зимата освен цветовете си. Постепенно те ще избледнеят и ще завали сняг. Аз ще продължавам да чакам да завърша висшето си образование. Но ще съм лудо влюбена до края на живота си и ще знам, че съм била смела. 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изборът да избереш е в "огледалото" и както е написал Стойчо, щом откриеш " зърното за хляба"... Замислящи редове.
  • Много добре те разбирам, и аз всеки ден се преоткривам, всеки път стигайки до себе си по различни пътеки. Но все второстепенни. Защото за известно време се бях отклонила от главния път, но в момента съм на път да се върна на него.
  • Ето,там се крие зърното за хляба!Да се усетиш потребен за обич, защото обичаш да обичаш!
    Харесва ми!
    Моите приятелски поздрави, Йоана!
  • Йоана, заплени ме с този вълнуващ текст. Прям и мъдър едновременно. Поздравявам те и ти пожелавам прекрасна нова седмица!
Предложения
: ??:??