Събудих се една сутрин с мисъл, че трябва да променя нещо в живота си. Много пъти съм се самоизмъчвала с тази мисъл - трябва да променя нещо в живота си! Но обикновено съм по-спокойна. Уравновесена, доволна от себе си и прочие. Много често ми се случва да се самоизмъчвам със самокритика заради удоволствието да преоткрия самовлюбеността си.
Там е. Определено е там. И я чувствам като нещо красиво. Нещо, което ме крепи. Много трудно е човек да помни кой е, докато го размята бурята на живота. Ако в един застинал момент си красиво петно съзерцание, а целият ти живот те изобразява в една картина, то тогава моята сигурно ще е красива. Само това знам. Друго не мога да кажа.
Има един момент в живота на човек, когато започва да търси себе си и също един такъв момент, в който се отказва, предава се. Малко са хората, които осъзнават, че няма защо да се търсят. Тези с блясък на самоувереност в очите, изящно спокойствие в походката и завидна доброта в душата - които носят самовлюбеността си както би ...