24.11.2009 г., 11:03

Най-ярката звезда

1.9K 0 0
1 мин за четене

- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше невероятни вълнообразни движения. Косата ù я следваше с тези невероятни руси къдрици.
Щом спря своето въртене, роклята ù спря своя танц на вълните, косата ù падна нежно на раменете ù, а устните и кожата все така сияеха на луната светлина.
- Луната не е звезда - казах след дълъг размисъл.
Не исках да я разочаровам, но това, което казваше, беше много глупаво.
- Какви ги говориш?! - ядосано каза тя. - Луната е най-ярката звезда на нощното небе, почти през цялото време.
Щом заговори за Луната си, отново лицето ù засия. Колко бързо сменяше настроенията си.
- А ти какви ги говориш?! - едва ли не с подигравка казах аз - Луната не е звезда. Тя е спътник на Земята и нищо повече. Тя дори не свети сама. Отразява светлината.
Това сякаш я обиди. Не целях това, но не можех да ù позволя да се самозалъгва.
- Луната е най-ярката звезда тази нощ, а ти най-глупавият човек на Земята за цялото ù съществуване.
Тя погледна към Луната с натъжени очи. Дали осъзнаваше, че аз говоря истината, или мислено ù се извиняваше за "глупостите", които казах по неин адрес. Нямаше голямо значение за мен какво точно целеше този тъжен поглед, изпратен към Луната. Важното беше, че е тъжна, а аз не обичах тя да е тъжна.
- Защо мислиш, че Луната е звезда? - опитах се да съм по-мил.
- Аз не мисля, аз знам. Толкова ли си сляп? Не виждаш ли? Всичко излъчва светлина. Всички сме звезди.
Тя явно живееше в друг свят. Неин собствен свят, където няма нищо друго, освен звезди...
Изсмях се. Тя не каза нищо и си тръгна. Аз останах сам, загледан след нея.
... и беше права. Тази вечер най-ярката звезда на небето беше Луната, а най-ярката звезда на Земята беше тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...