Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия му край.
НАКЪДЕ ПЪТУВАТ УМРЕЛИТЕ
Лодката на Хадес беше нафрашкана до дупка. Тази година се бе случила от тези, които се хилеха в лицата на мислещи си, че ще живеят вечно. Хиляди покойници, с егоцентричността си опитваха да привлекат внимание или просто да се разпаднат като поредната реплика. Никой не искаше да забрави името си, но това беше единственото условие да се пресече реката. Да бъдеш никой! И да осъзнаеш, че винаги си бил само това - никой. Лодкарите с вещина отвързваха въжетата и след това те приемаха с усмивка на черепо-подобните си лодчици. Средата на май е! Каза никой. После Ладиите се понесоха по реката.
Първата утрин на умрелите се бе ширнала с цялото си гнило, суетно и тресави ...