Драга ми приятелко Нати,
Когато открих онзи литературен сайт, целта ми първоначално беше да публикувам романа, който написах. Не смеех обаче, защото съдържаше много болезнена за мен история. Един човек, когото много, безкрайно много обичах, почина и бях написала този роман, за да съхраня, преди да ми е изветрял мозъкът, всички прекрасни моменти, които бяхме преживели. Започнах първо да пускам стихчета. Исках да се ориентирам.
С Кралския започнахме кореспонденция в стихотворна форма. Той беше един от хората, които ме коментираше. След като първоначално се поопознахме, реших да се престраша и да му изпращам главите от романа за мнение. Той ми каза, че ако някога някоя жена напише такива неща за него, би бил най-щастливият мъж на света. Дори ми предложи заглавие, не си спомням какво, но доста помпозно и аз го отхвърлих. Споменá, че в живота му имало човек, който също трагично загинал, и когото той дълго време оплаквал в сонети, така че прекрасно ме разбирал. Дори ми изпрати един такъв сон ...