Намери ме - тук и сега!
Намери ме - тук и сега. Не мога повече да чакам, да мълча. Не съм такава, аз... Накрая и сама ще тръгна, повярвай ми, и докато не те намеря, няма да спра, дори за почивка...
Къде си? С кого си? Какво ли правиш? Дали знаеш, че аз родена съм за теб? Дали знаеш, че те чакам? Дали... дали? Скоро ще разбера тези неща, надявам се.
И една следа от теб не намирам. Тичам, пея, скитам се. По непознати улици бродя сама, за тебе се взирам зад всеки ъгъл, чукам на всяка врата... Не те познах в нито едно от тези лица, които видях досега.
Къде си? От кого си се скрил? Защо ми убягват твоите следи? Незнам как дори изглеждаш, търся те със сърце, а не с очи. Нищо не зная, но те търся.
Мислят ме за луда всички вече, защото даже на снимка аз не съм те виждала, но вярвам... сърцето ми ще те познае, ще разбере, че това си ти, иначе това търсене ще е безсмислено, ще превали младостта ми в лудо гонене на вятъра.
Търся те, викам те, без да знам дори името ти. Уморена съм, не мога вече, ще поседна хей тук, ще постоя, да ми мине малко умората.
Обяд преваля вече. Покрай пейката, на която стоя, никой не мина от поне час. Жалко, надявах се да си наблизо. Да ми беше пратил поне послание по гълъб? Или писмо в бутилка, морето щеше да ми го донесе.
Зад кое лице ли си се скрил? Или носиш маска, която да е параван за външният свят - да те предпазва? Нима си се отказал да ме чакаш? Защо? Недей така, аз съм тук и пак за тебе плача...
Вечните опити да те открия... никога те няма да свършат!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
