Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих се. Чувствам се като странник пресякал безбрежна пустиня и със сетни усилия опитващ се да намери оазиса, който да го върне към живота.
Търсих те. Във вятъра. В тихия пукот на огъня в камината. В шепота на морските вълни. Тогава само долавях силуета ти. Сега знам, че това си била ти.
Търсих те. В забързаните стъпки на хората, в случайно видяните като на кинолента на бърз ход лица – млади и стари, хубави и грозни, усмихнати и тъжни.
Търсих да чуя твоя смях в среднощния кикот на хората по улиците, понякога ласкав и тих, понякога циничен и силен.
Търсих те в капките дъжд и в падналите снежинки, оглеждах се за теб в реките и езерата на които съм бил. Уви, виждах само себе си…
Сега знам ,че те намерих. Истинска, от плът и кръв. И знам, че всичко казано дотук е било deja-vu. Ти си съществувала, сега само се въплъти в човешки лик.
Това исках да ти кажа. Аз няма какво да ти предложа освен себе си и многобройните пътища на сърцето ми. Всеки път е една идея, една мечта, едно страдание, едно очакване. Аз съм богат с тях …
...07.2003г.
© Деян Антонов Всички права запазени