Преди много, много години в селцето Сули, край Кайро, живял беден младеж на име Джафар. Той бил добър и честен, и съселяните му го обичали и уважавали. Джафар не притежавал нищо друго на този свят, освен доброто си сърце и едно старо муле, останало от родителите му. И макар хората да го обичали, един ден той се метнал на гърба му и тръгнал през плодородната долина на река Нил да дири щастието си.
Дълго бродил младежът. Изпитал умора и глад, познал пустинната жега и страшния рев на лъвовете привечер, когато една нощ…
Една нощ спрял да отдъхне до руините на огромен храм. Бил толкова уморен, че едва разседлал мулето си, легнал в подножието на една от огромните каменни колони и тутакси заспал. На сутринта, разбуден от един бурен порив на пустинния вятър, беднякът разтъркал очи и първото нещо, което видял, била слънчевата светлина. Тя преминавала през четири огромни врати, и точно срещу него осветявала две величествени каменни фигури на мъж и жена.
-О, господарю… - прошепнал изплашеният мла ...