Ей, ти! Казах ти да не го не правиш. Защо продължаваше да изграждаш нови сюжети? Не ти ли омръзна да въвличаш нови играчи и края винаги да не идва. Какво се стремеше да постигнеш, да потъпкваш собствения си страх да не останеш сама и вечно гледаща в телефона си, как другите качват снимки, на които се забавляват и най-важното не са сами. Докога смяташе да се лъжеш, че постъпваш правилно, като лягайки си вечер знаеше, че трябва да прекратиш това безумие веднага. И пак продължаваше ..и продължаваше. Нали знаеш, за всичко си има цена. А сега не забелязваш ли, че почна да я плащаш, или пак си се навела над клавиатурата или смартфона и създаваш нови творения , където описваш несъществуващи факти за теб. А дори това не си ти. Осъзнаваш ли, че си злоупотребила с човек , който дори не познаваш, който не ти е виновен за нищо, който не знае дори, че си откраднала цялата му информация, снимките му, името му. Как се осмеляваш дори да го разпространяваш това момиче в мрежата , да слагаш снимките й навсякъде, представяйки се за нея. Да търсиш популярност по този начин, отвсякъде да излизат мъже, казвайки "колко си красива" - суперлативи, с които си създаваш самочувствие, но много добре знаеш, че тези думи не са за теб. Да, красива е, много жени биха й завидели, много мъже ще я пожелаят, но какво от това, остави я да си живее живота. Какво ти е сторила, че точно тя бе избраницата. Или чакай малко ти дори не си искала да е тя, не си знаела коя всъщност ще бъде. Отворила си си фейсбука или инстаграма и си започнала да гледаш профили на момичета, които са харесвани. И така си попаднала на нея. Колко добре измислено. А ти си оставаш зад сянката и си казваш "да бе , кой ще разбере. Та аз ще бъда нея, кой би подозирал" - момичето с "добрия" план. А ти си стоиш все същата непроменена и изгаряща от комплекси вътрешно жена, която дори не полага минимални усилия да се промени. Няма значение дали си красива, колкото нея или не си. Възможно е и тя да не е перфектна в много отношения, но с постъпката си, тя те надминава не само по визия, а и по това, че в нейния мозък не си създава илюзии за завладяване на мъже по този начин, а гради живота си, както може, затова успява. Но ти си играеш ролята всеки ден, постоянно, започваш да свикваш с това дни, месеци, дори години. Имаш фенове, които искат да си пишат с теб, пардон с нея, съществуващата несъществена личност, която ти открадна и направи нещо средно между нея и теб, не се замисляш колко много си вредиш и как нараняваш невинни хора. Продължи изгради идеалната според теб личност за момиче и вкара много мъже в капана си чрез това.  Докато не попадна на него - "идеалния" мъж, с който да създадеш приятелство, който бе така добър да се опитва да създава добра атмосфера, да ти вдига веднага щом му звъннеш, да те заобича толкова "истинска", колкото той те смяташе за себе си, но за теб той беше един одушник, едно владеене в лицето на човек, който ти влиза в положението. И да, ти му беше казала, че нямаш чувства към него, и въпреки всичко това той избра да бъде близо до теб, поне за подкрепа. Вярно е , че не веднъж си беше отишъл , но щом се връщаше и искаше да знае как си, значи му пукаше. Не след дълго ти се разболя, започна да ставаш по-зле, обиколи стотици лекари, нямаше файда, още си така. Той те отешаваше и ти казваше, че ако имаш нужда от нещо, би ти помогнал и с пари. Осъзнай се, такива мъже вече ги няма, никой при отказ не остава, дори за приятел. Не приспиш ли с някого, те си отиват, дори ти отмъщават за това. А той само се ядосваше от време на време и пак му минаваше, само и само ти да се чувстваш добре. Добре, не осъзна, че крадеш чужда самоличност, Защо се подигра с единствения човек, на който му пукаше за теб. Той с какво го заслужи? Не трябваше ли да му признаеш и без значение каква ще бъде реакцията му, поне да беше честна с него. Щастлива ли си, когато постъпваш така, доставя ли ти удоволствие да лъжеш и мамиш и щом излезеш от интернет пак да се обвиняваш за кофтия ти късмет.  Но ти избра да продължиш с глупавия сценарии и която се оплакваше как не й върви в живота. А той не знаеше какво да ти кажа , как да ти помогне, дори не те притесняваше, само и само да не ти досажда. А сега осъзнаваш ли какво се случи днес, когато провери социалната мрежа и хоп той  вече те е махнал. Ей така, неразбираща стоиш и се чудиш защо ли? Той видя истинското момиче, вчера се засякоха. Светът е малък, нали знаеш. Лъжата не остава вечно. Дори и късно, истината винаги идва. Чувстваш ли се гузно вече, искаш ли да се скриеш от целия свят, или искаш пак да се направиш на нея и да му пишеш защо го е направил с надежда, че просто е преценил така и пак ще си бъдете близки. Забрави вече този човек, няма да ти пише повече, нито ще иска да се свърже с теб. А дали ще иска да ти го върне по някакъв начин, това ще се разбере с времето. Затова е много важно да постъпиш така, както много добре усещаш. Започни да показваш истинското си лице. Бъди това, което си, без да се срамуваш дали те харесват или не. Ти харесваш ли всички, че да очакваш същото. Трябва да се замисляш когато правиш такива неща, че за всичко си има последствия, които сега ще изтърпяваш. И най-важния урок е , че всичко си го направи сама, ако имаш смелостта да го признаеш пред себе си, ще успееш да го признаеш и пред всички тези, които те смятат за идеализирания ти профил. Ако не искаш да признаеш коя си, поне заличи следите, които остави и остави хората намира. Не искай да бъдеш добре, когато не правиш добро. Хората не са ти виновни, за живота, който си създаваш. Ако имаш проблеми, преодолявай ги, не се забърквай в нови, ако имаш създадени комплекси, работи върху тях и се стреми да се подобряваш. Ако не се харесваш, направи най-доброто да промениш мнението си за теб. Никой освен теб, няма да те направи друга. Ако все още имаш капка достойнство знам, че ще го направиш. И не някой ден, не утре, направи го вече. Хайде чакам те, за да ти подам сигнал за нещо друго. И по значимо

Аз съм твоя разум.