България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фелацио, като в романа на Уилям Уортън "Последна любов", където сляпата 70 годишна музикантка Мирабел става причина 49 годишния художник Жак честичко да колосва панталона си отвътре. Но какво да кажем за дядковците, които вече с мъка вдигат уринатора, за да облекчат набъбналите си простати, притискащи пикочните им мехури. Прехваленият електорат на мощната кака МисКури!!! Такова чудо светът не познава. Да умираш с уринатор в ръка за една партия, като другата от тремора често изпуща бюлетината извън урната. Светлото уринаторно бъдеще на нацията в ефектно вмирисано жълто. Господ да ни е на помощ и да молим дявола за спасение! А какво светло комунистическо бъдеще ни обещаваше татуираната в червено партия и то за 1980г.. Оказа се, че светлото е облепено, като счупен прозорец, с памперси, уви скъпи и прескъпи, с мощни кафеникави оттенъци. Направо картини от Жан-Мишел Баския или Брауново движение, но произлизащо от цвета "brown" /разбирай лайнян/. Ами сега - накъде? Няма лекари, няма медсестри, няма дори санитарки. Само най-ленивите роми останаха на доизживяване, докато по-чевръстите си плюнаха на петите и се разпълзяха като тъмен облак из Европата. "Цинга-манга фук - пълни гащи с лук". А то вече и роден лук не остана. А само камилски очи и то по най-скъпите ни курорти, където качени на камили разхождат тлъстите полусвински туловища на преялите чужденци. Няма дори и кой да ни даде точно време, поради краха на родната Метрология.  "Ша ни бъде нас българите!" - вещаеше баба Ванга. И за кво да ни бъде ма бабо /бог да те прости/? Искали сме излаз на 3 морета! Ма за кво са ни 3 морета, та трижди нещастни да станем. Ние с едно не можахме да се оправим и със "земя като една човешка длан". На г-н Фердинанд Сакскобурготския паметник трябва да издигнем до този на цар Освободител /и ако може двамцата да са гушнати братски и целунали се/,  щото засади толкоз много гори, та колкото и да ги секат сега разбойниците от дървената мафия, все нещичко ще остане, поне да не умрем от удавяне, като придойдат пороите. И щото с тази национална катастрофа, дето я предизвика, Фердинанд ни предпази от много по-голяма - тази която щеше да ни се случи, ако ни миеха въпросните 3 морета. Клин клин избива! Национална катастрофа - меганационална катастрофа избива! А то сега, като няма и армия, и на Пиночет не може да разчитаме за едното последно спасение. Но това с армията, трябва да им се признае, много хитро го измислиха. Така вечно ще сме им в ръцете. Но нейсе. Като няма калашници, с уринаторите напред! За голата свобода! И към светлото бъдеще на кака МисКури! И няма нужда от болници. То нали си е казано: "Голо здраве - жива болест!" Ха наздраве! И всички на улицата. На юруш! Пък каквото стане. Най-много да загубим уринаторите си. Защото бившият пролетариат повече от това не може да загуби!