Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ти, но онази картина, която бе някога над всички – на небето, оцветено от светлините на залеза и на греещите звезди, само аз я помня. И макар да знам, че никога не ще видя повече в живота си нито синевата на деня, нито топлината му, не спирам да си ги спомням през студените нощи.
Сега, когато светлината я няма, не можеш да повярваш, че някога е имало понятия като утрин и изгряващо слънце. Ти познаваш само воя на самотния вълк, който дебне в тъмнината и това те кара да настръхваш. Някога не ни беше страх от нея, знаехме, че си тръгва с идването на деня. А сега тя е всичко и всяка клонка е наш враг, насочил пръст, с който да прободе, остър и безмилостен, такъв, какъвто никога не е бил. Тежко ж ...