Народно отвсякъде
С труд преодолявам страниците на един вестник. Но, все пък, съм облекчен от джурналята. Две трети от вестника са… Абе, меко казано – шкарт. Та зървам заглавията и отминавам, бърчейки нос като при вида на… Отпадък /едва се сдържах да не кажа –лайна!/.
И обръщам към последните страници. С интерес проследявам религиозния календар. На който всеки ден е в чест на някакъв светец. И правилно – да не сме алкохолици, та да пием без повод? За свети Тарапонтий – наздраве! Хем благочестиво, хем вкусно…
Така открих, че брат ми има седем пъти имен ден в годината. Аз – само два пъти. А племенникът Теодор – още не мога да ги сметна.
Звъня на братовчеда, за да му кажа, че във вторник има някакъв светец с името на сина му. Той се включва:
- Идваше един майстор да слага плочки. Пиянде отвсякъде. И на Лазаровден вика: „Няма ли да почерпиш за светия ден?“. Извадих му шишенце, а той пита Теодор - има ли приятел Лазар. Тоя му казва, че има, ама далечен познат. А майсторът го поучава: „Ти иди с малко шишенце, да се почерпите за името му. Ти с малко, той ще извади голямо шише и – готово“…
А после братовчедът тръгна за пилешки бутчета – по нареждане на главнокомандващата го. Посъветвах го – да избира леви бутчета, тъй като в десните се бият подхранващите инжекции на добичетата. Макар че… Ами ако ветеринарят е левак?
Що го написах ли? Ами днес Теодор ще го види, ще сложи шише в хладилника, пък като мина край хотела му – ще го извади, ще сложи мезе… То така се започва… И малцина помнят как свършва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
