наше село
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ако ги слушаха, вече цяла България, че и повече щеше да е уредено... Ама мене все ми се смеят като им кажа това на другите от мойто стадо-о, всички ме мислят за ненормална... Аз ли?! Аз съм овцата Бечка, най-умната съм от всички в наше село, ама те завиждат ...
И така животът тука си тече спокойно и мирно (с изключение на свадата между бай Петко и комшията му бай Щерио, дет се караха 2 месеца за това, че котката на Петко изела наденицата на кйошка дет я оставил Щерио, ама това е друга история)... И така, животът тука си течеше мирно и спокойно, докато в нашто село баба Жела не почина и внукът й от града реши да продава къщата, щото тука никой не продава къща на некой, дето не е от село, ама ...