28.12.2019 г., 8:50

Нашенска приказка

1.2K 0 7
1 мин за четене

НАШЕНСКА ПРИКАЗКА

На един нашенец му умряло магарето, та се наложило той сам да тегли каруцата си по стръмния баир към селото. Не щеш ли по пътя си нашенецът застигнал дебел държавен служител, който отивал в селото, за да преброи местното население. Дебелият чиновник се настанил в каруцата и загрижено попитал: - Държиш ли, байно!
- Държа, ва! - бил краткият отговор.
Каруцата продължила по пътя си, но много скоро нашенецът застигнал бирник, който отивал в селото, за да прибере несъбраните данъци. И бирникът се качил в каруцата :
   - Държиш ли, селски?!
   - Държа, ва! - отговорил нашенецът и продължил да тегли с всички сили каруцата към селото.
  Малко по-нататък отгоре й се натоварили и неколцина депутати от противникови партии, които отивали в селото, за да обещаят на хората още по-добър живот от този, който вече са преживели. След тях на каручката се качили и няколко политици както и общински съветници, които отивали в селото за предизборна пропаганда. Качили се група журналисти, прокурор, двама адвокати, попът, който отивал в селото да опее покойник, околийският стражар, водещ арестант, селският фелдшер, който трябвало да скопи прасето на кмета, горският и полският надзиратели, даскалът, а накрая и самият кмет със своя секретар, които били ходили на зъболекар, а и до аптеката и банката в града...
    И всеки питал загрижено нашенеца:
- Държиш ли!
    А нашенецът, нали бил лоялен пък и патриот, напрягал всички сили и все това повтарял: - Държа, ва!
     Най-накрая след нечовешки усилия бедният човек едва успял да изтегли каруцата до мегдана на селото. Излезли всички негови съселяни, наобиколили каруцата, която политиците веднага превърнали в трибуна и от която започнали да хвалебстват нашенеца, че е модерна личност с ново европейско мислене, че е достоен гражданин, на когото изцяло може да се разчита, и че даже , видите ли, този всеотдаен трудов човек сам е измислил нова дума с ново епохално значение - ДЪРЖАВА! Хората от селото много се зарадвали и дълго ръкопляскали, което пък било израз на нова култура... 
    Само че и до днес едно - единствено нещо не се е променило за нашенеца - той продължава да дърпа своята каруца като магаре.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички все вътрешно се бунтуваме но дърпаме каруцата.
  • Безжичен ми напомни, че си мислех същото - решили са да изиграят Бай Ганьо - няма лошо. Ама има културни центрове за тая работа, театърът е жив още, сцени има...
  • Пък аз се питам къде е Андрешко да изкачи баира, па да изтърве каруцата...
  • Сатирата и сарказмът са убийствени. Като ги гледам, слушам и им се чудя на акъла на нашите държавници от бай тошово време до ей-сега и все Алеко ми е в главата.
  • Да живеят магаретата, че без тях накъде?! Смешно е, но със сериозно послание. Много ми хареса.

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...