Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.

Много е хубава!

Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото започваш – едва преди 140 години.

А родословното ни дърво е от много, много  старо. От времето когато, преди около един милиард години,  Бог  е създал първото живо същество – Едноклетко.

Чудно било това същество, то можело да диша, да се храни, да се размножава - и всичко това в една единствена клетка!

Откъде знам, че го е създал Бог ли?

От никъде. Просто за нещата, които не можем или докато не можем да си ги обясним,  казваме че Бог ги  е създал, че той ни ги праща. Както е било  за  дъжда,  за гръмотевиците, за епидемиите и войните.

Създал го Господ, положил го на дланта си, духнал и Едноклетко отлетял и паднал в океана.

След което и сам Бог духнал нанякъде -  към другия  край на Вселената. И повече не се е мяркал насам. А и  да се е мяркал,  в развитието на живота не се е месил. Грижата за опазването и развитието на живота е поел Естественият отбор.

Едноклетко се развивал, възпроизвеждал се и се усъвършенствал, като се приспособявал към условията за съществуване. Него и досега си го има - само в един грам почва може да има до сто милиона едноклетковци.

От Едноклетко, след около петстотин милиона години, възникнал Многоклетко.

В Многоклетко клетките изпълнявали различна роля – едни за защита, други за хранене, трети за движение, четвърти за дишане. Появявали  се  многоклетковци с  все повече и повече клетки, с по милиарди клетки! И клетките образували тъкани – покривна, съединителна, мускулна, нервна, …,  а  тъканите образували  органи, а органите - системи.

И възникнали  две царства – Растително и Животинско.

Потомци на Растенийко са  дърветата, храстите, тревите, папратите, мъховете и   водораслите. Съществуват над  300  хиляди  растителни вида. Те сами създават  храната си – от светлината, топлината,  влагата и въздуха.

А потомците на Животинко се хранят с растения и други животни. Животните  дишат, като приемат  кислород от околната среда, а отделят въглероден двуокис. Те притежават и сетивност, и способност за волеви движения.

От животните първи се появил Безгръбначко. В царството на Безгръбначко са мекотелите, насекомите, паякообразните. Те  представляват 97 процента от всички видове животни; от тях  са открити над един милион и 300 хиляди вида!

От Безгръбначко се родил Гръбначко. По средата и по продължение на тялото на неговите потомци първоначално се образувала  хрущялна тъкан, която служела за опора на останалите органи. Под хрущяла, по неговото продължение, се концентрирали нервните клетки.  При Гръбначко хрущялната тъкан се превърнала в костна тъкан;  от нея се образувал гръбначният стълб, през канала на който преминава  нервният ствол; а по късно се оформили и другите части от скелета.  

В океана имало двама гръбначковци – Рибко и Четирикрачко. Рибко си останал във водата. От него са произлезли рибите -  пъстървови, шаранови, калканови,  змиоркови и пр.

А Четирикрачко изпълзял от водата на сушата. Той имал четири крака, с  по пет пръста на всеки, имал е  опашка, хриле и плавателен  мехур, който при приспособяването му към сушата се превърнал в бял дроб. От Четирикрачко са произлезли земноводните, влечугите, птиците и  бозайниците.

Най-съвършеният от потомците на Четирикрачко  бил  Бозайничко. Той е прародител на всички бозайници – и на хищниците, и  на тревопасните; и на копитните, и на гризачите, на  водните бозайници, на насекомоядните, на хоботните и на приматите.

Малките на бозайниците бозаят -  хранят се с отделяното от майките им богато на  хранителни и защитни съставки мляко.

Бозайниците са покрити с козина,  топлокръвни са, дишат  с бял дроб. Мозъкът им е по-добре развит, засилена е паметта. Поради това, че  могат да търсят и намират храна и в студено време, бозайниците са се превърнали в господстваща група животни на Земята. Населили са всички  части на земното кълбо.  В крайния арктически север живеят полярни мечки и  тюлени, водните бозайници се срещат във всички части на водоемите,  а пустините се обитават от видове, приспособени за живот с минимална загуба на вода.

Размерите им също са много различни - най-дребният вид  е  с дължина до 5 сантиметра и тегло  до  два и половина грама,  а най-едрият, синият кит, достига 33 метра  дължина и 150 тона!

Един от потомците на Бозайничко е Приматко. Появил се е преди около 60 милиона години. Прадед е на маймуните – на лемуровите, коткоподобните, капуциновите, паякообразните,  на   гибоните и на човекоподобните маймуни.

Най-малкият от приматите,  мишият лемур, тежи само 30 грама, а най-едрият е горилата - с тегло над  200 килограма.

От човекоподобните маймуни човекът  се  е отделил преди около 6 милиона години. Съществували са  12  вида хора, но 11 вида  са  изчезнали. Преди  около  30 000 години са изчезнали неандерталците, а  последен - преди около  12 000 години - е изчезнал и флоресинският човек, населявал  остров Флорес  в Индонезия.

Останал е само нашият вид – Хомо Сапиенс. Той се е появил в Африка преди около 200 000 години, а от Африка се е разселил по всички части на света, населил е всички континенти, и  броят му скоро ще надхвърли 7 милиарда.

Това е общият ствол на родословното ни дърво.

А от тук нататък всеки, доколкото това му е известно,  може да описва  родословието и  житието на  прапрапра-дядовците, прапрапра-бабите  си и на техните потомци. Започвате  от вас, и се връщате  назад,  докато стигнете до един, който не си е направил труда да узнае откъде е дошъл.

Едно е ясно – че от създаването на живота, от появяването на Едноклетко, вече повече от  един милиард години, нито едно бедствие, нито един природен катаклизъм не е успял да унищожи и спре развитието на живота. Което дава увереност и надежда,  че  и в бъдещия  един милиард години ще бъде така!

Но да се върнем при човека – какво представлява той?

В сатиричната енцклопедия за човека има различни определения.

“Същество на два крака и неблагодарно.”

 “Венец на творението. Трънен.” 

“Единственото животно, което се занимава с търговия. Можете ли да си представите  кучета, разменящи си кокали.”

“Единственото животно, от което могат да се смъкнат няколко кожи.”

“Единственото мислещо същество, но не е това,  което си мисли, че е.”

Да, то се мисли за Хомо Сапиенс, за разумен човек, но всъщност е Хомо Ънсапиенс, неразумен, а често и безумен човек!

А какво ще стане по-нататък?

Животът е безкрайна еволюция. Най-вероятно и човешкият вид ще изчезне от земята, както са изчезнали 99 процента от населявалите  я  видове.

Но може да се случи и друго - от Хомо Сапиенс да се появи някакъв нов вид човек. Не толкова “разумен”, не толкова егоистичен. При когото движеща сила на прогреса ще бъде не личната изгода, а изгодата на цялото общество. И тогава всичко писано от философи, поети – ще се сбъдне. И човешкият живот ще бъде един непрестанен възход.