В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето в работническия стол, едва влачеха крака по бетонната пътека. Тя водеше към застаряла триетажна сграда. Няма как – трябваше да се бачка. Дано поне да няма аварии. Заизкачваха се в индийска нишка по тесните стълби до третия етаж. Там беше бърлогата, която официално наричаха Лаборатория по КИП и Автоматика. Стайчето беше около 3 на 3 метра и нямаше нищо общо с префърцуненото си заглавие.В него се мъдреха само потрошен стенд за изпитване на манометри,древна кантонерка от незапомнени времена,стелаж със завеси,забравили цвета си от масла и мастила ,четири излющени гардеробчета за дрехи и няколко стола.Бригадата от четирима специалисти ги яхна и веднага след това изпадна в дълбока медитация.Едини ...