Душата ми е в ада! Пльосната е като прегазена от валяк жаба и метната в голям тиган, а в него: гръцки зехтин. Един дявол пъргаво щъка около огъня, кладе го с дебели цепеници и иска да я опържи до златисто.
Така се чувствам в момента. Ще попита някой любопитко: ”Защо?” Защо ли? Просто ме споходи огромно нещастие. Милата ми леля, която живееше в Америка, се гътна. Там натрупа някакви си мижави десет милиона и ги остави на мене. Ами сега? Какво да ги правя? Как ще ги похарча?
Хванах един калкулатор и започнах неравна борба с числата. Разделих десет милиона долара на тридесет години, защото сега съм на четиридесет. Хипотетично си давам поне още толкова от горе упоменатата цифра за живот. Получиха се 333.333.33 долара за година. Разделих сумата на 365 дни и се получиха 913.24 “гущерчета” на ден. Леле, майчице! Е ли е възможно да си ги похарча? А някакъв вътрешен, въодушевен глас ми шепне: “Е!”
В главата ми зажужаха безброй мисли, накацали върху сивкавите ми, скромни и пестеливи на брой клет ...