8.03.2014 г., 11:00 ч.  

Настроение 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
724 0 1

 

 

 

 

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички листа паднали и само едно се крепяло, въпреки всичко. Момичето оздравяло. 
Съдба или...

© Йордан Фучеджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !! Чудно! Такива неща харесвам, неочаквано очаквани Любовта е така изобретателна
Предложения
: ??:??