Настроение
Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички листа паднали и само едно се крепяло, въпреки всичко. Момичето оздравяло.
Съдба или...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Фучеджиев Всички права запазени
Любовта е така изобретателна