Натам и насам - 3.
Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече момчета“. На което поласкан отговарям: „Благодаря за комплимента!“. И се сещам за репликата ми към мойте дванадесетокласници: „Едно време в казармата не вземаха само инвалиди и педали. Вие не сте инвалиди…“
хххх
А магазинерката поръчва стока. И казва на пласьора: „От сиренето четири…“ После се сепва: „Четири разфасовки, да не докараш четири кила, че кой ще ги купи…“
Една разфасовка е нейде 200 – 250 грама.
М, да…
Та нещо дипломирани икономисти да ми обяснят как се развива икономиката и как се повишава жизненото ниво…
хххх
Гарата в Плевен. Трябва само да презаверя билета. И го прави жената зад гишето. Но отбелязва: „Място имате, обаче не мога да го запиша – системата не работи“. И обяснява – кондукторът ще настани всички, правостоящи няма…
Няма… Ама хаос има – огромен. Щото преди това системата работела. И някои са с билети, на тях всичко наред – включително отбелязани места. А ние трябва да питаме има ли свободно място, после да напускаме, когато се появи човек с редовен билет и пак да търсим това скрито нейде наше /да, наше!/ място…
Та отидох до кондукторката, платих пет лева и се преместих в първа класа. До Варна – сам…
Макар това да не ме спаси от бедежействането. На два пъти пускаха яката парното. Та пътувах в топло, претопло купе и отворен прозорец…
хххх
Провадия. Кой слиза, кой се качва… Аз зяпам през прозореца. Бая порутени постройки покрай линията. Къде ли са хората, живели или работили там?
И в тоя момент влакът – едва влачещ се – спира. И то точно срещу спирка. Нормална спирка – със заварена пейка, с навес. Ега ти БДЖ-то – вече взема пътници при помахване?
Качват се трима. Двама мъже и жена. Тя сочна, те дебели. Единият в железничарска униформа. Поздравяват се с кондукторката, събират се в купето й. И се носят от там гласове…
Кой знае защо, когато летях за Краков и обратно, самолетът не кацаше по разни спирки, за да вземе колеги на пилотите. Може би, защото беше чужд?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
. Продължавам.
