Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече момчета“. На което поласкан отговарям: „Благодаря за комплимента!“. И се сещам за репликата ми към мойте дванадесетокласници: „Едно време в казармата не вземаха само инвалиди и педали. Вие не сте инвалиди…“
хххх
А магазинерката поръчва стока. И казва на пласьора: „От сиренето четири…“ После се сепва: „Четири разфасовки, да не докараш четири кила, че кой ще ги купи…“
Една разфасовка е нейде 200 – 250 грама.
М, да…
Та нещо дипломирани икономисти да ми обяснят как се развива икономиката и как се повишава жизненото ниво…
хххх
Гарата в Плевен. Трябва само да презаверя билета. И го прави жената зад гишето. Но отбелязва: „Място имате, обаче не мога да го запиша – системата не работи“. И обяснява – ...