Натам и насам - 3.
Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече момчета“. На което поласкан отговарям: „Благодаря за комплимента!“. И се сещам за репликата ми към мойте дванадесетокласници: „Едно време в казармата не вземаха само инвалиди и педали. Вие не сте инвалиди…“
хххх
А магазинерката поръчва стока. И казва на пласьора: „От сиренето четири…“ После се сепва: „Четири разфасовки, да не докараш четири кила, че кой ще ги купи…“
Една разфасовка е нейде 200 – 250 грама.
М, да…
Та нещо дипломирани икономисти да ми обяснят как се развива икономиката и как се повишава жизненото ниво…
хххх
Гарата в Плевен. Трябва само да презаверя билета. И го прави жената зад гишето. Но отбелязва: „Място имате, обаче не мога да го запиша – системата не работи“. И обяснява – кондукторът ще настани всички, правостоящи няма…
Няма… Ама хаос има – огромен. Щото преди това системата работела. И някои са с билети, на тях всичко наред – включително отбелязани места. А ние трябва да питаме има ли свободно място, после да напускаме, когато се появи човек с редовен билет и пак да търсим това скрито нейде наше /да, наше!/ място…
Та отидох до кондукторката, платих пет лева и се преместих в първа класа. До Варна – сам…
Макар това да не ме спаси от бедежействането. На два пъти пускаха яката парното. Та пътувах в топло, претопло купе и отворен прозорец…
хххх
Провадия. Кой слиза, кой се качва… Аз зяпам през прозореца. Бая порутени постройки покрай линията. Къде ли са хората, живели или работили там?
И в тоя момент влакът – едва влачещ се – спира. И то точно срещу спирка. Нормална спирка – със заварена пейка, с навес. Ега ти БДЖ-то – вече взема пътници при помахване?
Качват се трима. Двама мъже и жена. Тя сочна, те дебели. Единият в железничарска униформа. Поздравяват се с кондукторката, събират се в купето й. И се носят от там гласове…
Кой знае защо, когато летях за Краков и обратно, самолетът не кацаше по разни спирки, за да вземе колеги на пилотите. Може би, защото беше чужд?
© Георги Коновски All rights reserved.
. Продължавам.
