4.01.2014 г., 19:06 ч.
Наташка
5 мин за четене
Наташка
Мамка им и копелета. Само да се измъкна изпод тоя тюлен и ще им нацепя тиквите. Чувам ги как се насират от смях в коридора, но и тях баба ще види. "Махай се, бе човек! Ще ме смачкаш." " Да, ама Жорето каза, че ме обичаш." "Как ще те обичачам ма, като си два пъти по-тежка от мен!" "Дай да тъ целуна ве Куш. Стига съ въртя." "Махай се ма, пияницо. Вониш на бъчва." " Жоро ма напи и каза чи мъ чакаш." "Аз със Жоро после ще се разправям, ама ти изчезвай, защото под възглавницата имам пистолет и ще те гръмна!" Смачка ме тая слоница Наташка, но да започна отначало, докато съм още жив.
Жоро и Ванката живеят срещу Витиз на втория етаж и прозорците им от другата страна са точно срещу гримьорните на Сатиричния. Какво сме гледали там, няма да разправям. Какво да кажа за Жоро. Хубав е като Ален Делон, почти два метра и има най-дългата шпага на Ръкси. Доказан факт. Виждал съм я в банята. Няма жена на която, да не и омекват капачките пред него. Жорето е истински женкар. Не пропуска ни кьораво, ни сакато. Аз обаче, не съм. Аз съм естет. Компромиси не правя. Проблемът е, че от това говедо не можеш да се вредиш. Ще ви открехна даже, че бяха станали дружки с един от театъра и оня му купи кларкове и кожух от Кореком.
Ванката е с трийсет санта по-нисък. Много готин пич. Думка на барабани в разни състави. Много е добър. Със жените е средна работа. То като живееш със Жоро, за тебе остават само огризките.
Обаче, ще ви кажа една тайна. Голям майтап. Да знаете, че много хубаво, не е на хубаво. Та, разузнаването донесе, че Дългата шпага не можела да стои много изправена, поради което мацките никога не повтаряли визитата. Че коя е луда да си събува гащите за 20 секунди. И въпреки всичко потокът от мераклийки не секваше. Глупачки.
Аз живеех с Дичо на последния, до къщата на Иван Вазов на Раковски. Дичо беше от хората дето постоянно се забъркват в неприятности и сложни ситуации. Поне пет мадами са идвали да го убеждават, че са бременни от него. След което следваше поредния опит за самоубийство, но не какъв да е, а художествен. Качваше се на перваза. Вперваше поглед в небето. Запяваше "Хей живот, здравей, здравей!" и се правеше, че ще скача. Ставах, дръпвах го отзад за гащите и с това приключваше. Интересното е, че винаги се самоубиваше пред публика и особенно пред бъдещите майки. Иначе беше готин. С черни очила, но адски разсеян. Ще илюстрирам с пример. Веднъж в края на Юли се връщаме с осемдесятката от Дървеница. По пет човека на квадратен метър. Мен тълпата ме беше завлякла до средната врата, а Дичо се държеше до задната. На Невски слизам и го чакам. Гледам хванал един под ръка и му говори нещо на ухото. Иведнъж оня човек извика и хукна като попарен. "Кво стана бе копеле? Какво му каза на тоя?" "Мани, мани, аз го мисля, че си ти и найш ли кво му викам." "Кво?" "Викам му, копеле да знайш от туй горещото, как съм го надървил." Вярвайте ми. Щах да се напикая на площада от смях.
Това ми беше най-близкото обкръжение. Жорето-архитект, Ванката-химик и Дичо-инженер, като мен, е все още бъдещи.
Но да си се върнем на думата. Бях си харесал една витизчийка Юлия и дългуча веднага и се сложи. Викам му на Дичо "Копеле, писна ми от тоя. Ще му врътна такъв номер, че да ме помни, докато е жив." "Кво шъ го прайш?" "Нищо. Само гледай." Взех от боклука една коркова тапа и я горих докото стана на прах. Прибрах си прахчето в едно станиолче. "Ще види той!"
Към 6 вечерта сядахме на масите пред Будапеща. Тъкмо свършват студентите от Витиз. Викам на Жорето "Ский, ква мацка излиза!" Докото се обърне и му шибнах всичкия прах в кафето. Ванката и Дичо ме гледат въпросително, но аз само им смигам. Демек, само гледайте. След малко Жорето започна да се мести от кълка на кълка и да подпръцва като моторетка. Викам му "Абе Жоре, ти нямаше ли среща с Юлето? Да не закъснееш." "Копеле, земи иди ти и я баламосай нещо, че както съм се разпърдял, може и да се насера." Едва запазих самообладание, но ония двамата се свлякоха под масата от смях. Страшен номер е тоя с тапата. Правиха ми го на една бригада.
Както се досещате, копелдаците после ме издали и направили комбина със Жорето, да ми го връща. И оня коварен тип цяла седмица навивал Наташка от съседния таван, че съм и страшно навит, но не смея да и кажа. Накърка ли я и я пуснали отгоре ми докато спях. По- нататък го знаете. Едва останах жив.
Тая хипопотамка сигурно имаше към стотина кила, а аз бях само шестдесет и пет.
Ванката е с трийсет санта по-нисък. Много готин пич. Думка на барабани в разни състави. Много е добър. Със жените е средна работа. То като живееш със Жоро, за тебе остават само огризките.
Обаче, ще ви кажа една тайна. Голям майтап. Да знаете, че много хубаво, не е на хубаво. Та, разузнаването донесе, че Дългата шпага не можела да стои много изправена, поради което мацките никога не повтаряли визитата. Че коя е луда да си събува гащите за 20 секунди. И въпреки всичко потокът от мераклийки не секваше. Глупачки.
Аз живеех с Дичо на последния, до къщата на Иван Вазов на Раковски. Дичо беше от хората дето постоянно се забъркват в неприятности и сложни ситуации. Поне пет мадами са идвали да го убеждават, че са бременни от него. След което следваше поредния опит за самоубийство, но не какъв да е, а художествен. Качваше се на перваза. Вперваше поглед в небето. Запяваше "Хей живот, здравей, здравей!" и се правеше, че ще скача. Ставах, дръпвах го отзад за гащите и с това приключваше. Интересното е, че винаги се самоубиваше пред публика и особенно пред бъдещите майки. Иначе беше готин. С черни очила, но адски разсеян. Ще илюстрирам с пример. Веднъж в края на Юли се връщаме с осемдесятката от Дървеница. По пет човека на квадратен метър. Мен тълпата ме беше завлякла до средната врата, а Дичо се държеше до задната. На Невски слизам и го чакам. Гледам хванал един под ръка и му говори нещо на ухото. Иведнъж оня човек извика и хукна като попарен. "Кво стана бе копеле? Какво му каза на тоя?" "Мани, мани, аз го мисля, че си ти и найш ли кво му викам." "Кво?" "Викам му, копеле да знайш от туй горещото, как съм го надървил." Вярвайте ми. Щах да се напикая на площада от смях.
Това ми беше най-близкото обкръжение. Жорето-архитект, Ванката-химик и Дичо-инженер, като мен, е все още бъдещи.
Но да си се върнем на думата. Бях си харесал една витизчийка Юлия и дългуча веднага и се сложи. Викам му на Дичо "Копеле, писна ми от тоя. Ще му врътна такъв номер, че да ме помни, докато е жив." "Кво шъ го прайш?" "Нищо. Само гледай." Взех от боклука една коркова тапа и я горих докото стана на прах. Прибрах си прахчето в едно станиолче. "Ще види той!"
Към 6 вечерта сядахме на масите пред Будапеща. Тъкмо свършват студентите от Витиз. Викам на Жорето "Ский, ква мацка излиза!" Докото се обърне и му шибнах всичкия прах в кафето. Ванката и Дичо ме гледат въпросително, но аз само им смигам. Демек, само гледайте. След малко Жорето започна да се мести от кълка на кълка и да подпръцва като моторетка. Викам му "Абе Жоре, ти нямаше ли среща с Юлето? Да не закъснееш." "Копеле, земи иди ти и я баламосай нещо, че както съм се разпърдял, може и да се насера." Едва запазих самообладание, но ония двамата се свлякоха под масата от смях. Страшен номер е тоя с тапата. Правиха ми го на една бригада.
Както се досещате, копелдаците после ме издали и направили комбина със Жорето, да ми го връща. И оня коварен тип цяла седмица навивал Наташка от съседния таван, че съм и страшно навит, но не смея да и кажа. Накърка ли я и я пуснали отгоре ми докато спях. По- нататък го знаете. Едва останах жив.
Тая хипопотамка сигурно имаше към стотина кила, а аз бях само шестдесет и пет.
http://kushel.blog.bg/drugi/2010/08/12/natashka-nepodhodiashto-za-lica-pod-18-godini.590349
© Куш Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
