Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше нажежен от високите температури през деня.
Прозорецът на кухнята на Дора Костова беше отворен. Ставаше леко течение, което си играеше с тънкото перде на цветя като го полюляваше в различни посоки. Радиото вътре беше пуснато на станцията, която въртеше стари песни от осемдесетте. Дора Костова обичаше да ги слуша, докато върши някаква домакинска работа, впускайки се в приключенията на спомените си за младостта. Бялата котка, Мистър Дарвин, който ѝ беше най-верният другар, се беше свил на кълбо на стола зад масата и си подремваше сладко, мъркайки едва доловимо.
След като изми съдовете, останали от вечерята, Дора събра боклука. Не обичаше да го оставя в кухнята, особено когато в него имаше обелки ...