- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше се Дельо едвам.
- Малки са ти папуците, оти немаш пари за нови! – оплези му се Керана и драсна да бяга в тъмното.
Е, как да не беше дете?! Само то би отговорило тъй глупаво. Я имаше, я нямаше четиринадесет години Керана, а вече беше подпалила главите на повечето мъже в селото. През където и да минеше, всички мъжки очи, от младите до старите, я проследяваха и изпращаха с поглед, а жените се кръстеха и молеха Господ да ги опази и тях, и семействата им. Огън дете, жена, имаше ли значение. Всички искаха само нея. Не един и двама се поболяха от любов по Керана, а тя – не, Дельо, та Дельо. Бедната му майка пътеки направи до разни билкарки и баячки, ама кога имало да става... Не я щеше, кълнеше я, п ...