Не бяха с разбити сърца

- Искам да те изкрещя на целия свят!
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха.
Красивото си е красиво. Когато и където и да се случи. Както и да се изрази.
Слязоха от метрото. Той я изпрати до тях. Целуна я и после дълго мисли за връзката им.
Бяха се запознали в един ресторант. На Свети Валентин преди 2 години. Тя беше с гаджето си, с когото ходеха вече година и половина. А той с приятелката си, заедно от 6 месеца, но „много се обичаха” .
Видяха се в коридорчето преди тоалетните в един средно луксозен ресторант. И двамата се бяха изморили да разменят ласки с половинките си. Беше им омръзнало. Играеше им се. Нова игра.
Погледнаха се право в очите. След това той се приближи към нея и с усмивка ù предложи да избягат заедно. Хвана я за ръка и си тръгнаха през задния вход.
Без да осъзнават, че доскоро настоящите им половинки щяха да се съберат и да споделят мъката си.
Бяха сами на Свети Валентин. Красива дама с кестенява коса и черна рокля и млад джентълмен в черни дънки и спортно сако. Срещите им за празника на влюбените бяха си тръгнали заедно преди малко през задния вход.
Разменяха си погледи през масите. След това довършиха вечерята си заедно. Не бяха с разбити сърца. И въобще не подозираха, че след време ще крещят „обичам те” в метрото.