Не е грях ...!!!(3)

...

След няколко часа...

Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:

Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си

Представите и сънищата ми са твои, промени живота ми

Изпълни изведнъж съществуването и света ми със светлина

Дните и нощите се здрависаха в синхрон-поздрава на любовта

 Усещам, че между нас двамата също, съществува мистериозен пакт

Затова ще се изповядам, без да те видя, мечтая за теб и те обожавам

Знам любовта ни ще заблести, все по–неизмерим е съвместния ни такт

Знам тя ще излекува болките ни, ще осмисли сълзите, безкрайно те обичам...

2 месеца по-късно:

          Отново в стаята на Софи. Две приятелки разговарят.

- Не разбирам, щом си толкова щастлива с него и си сигурна, че той е любовта за теб, защо не го представиш на семейството си?! Най-накрая... осмели се... - настоятелно попита Мишел приятелката си.

- Не искам... не мога...! - отвърна Софи.

- Но, защо...?!! - неотстъпчива беше Мишел.

- Защото ме е страх,... чувствам, че ако го направя сега,... цялата тази магия ще се развали... - отговори тя.

3 дена след това:

         Себас чакаше нетърпеливо и трепетно, пристигането на Софи. Уговорката им беше да се видят, както винаги в старата бяла беседка, която се намираше отзад на църквата. След малко той се усмихна широко.

- Познай, кой е...?! - прошепна му тя отзад, затваряйки му очите.

- Ам, най-прекрасното, вълшебното и красиво нещо, което някога ми се е случвало... - Това си ти, моето хубаво момиче! - отговори и той, след което двамата се прегърнаха силно, силно, силно.

Няколко часа по-късно.

        София плачеше в стаята си, безутешно. Беше се затворила. Не искаше да вижда никого .Беше много наранена и разочарована. Причината за това не беше само изненадващата поява на баща и, който изоставил майка и, когато тя е била дете, но и неговото признание, че е водил двойствен живот - в единият, той беше мъртвия и татко, в другия имаше ново семейство и деца. Най-много обаче я болеше от факта, че майка и не само е знаела, но и я е излъгала. От половин час насам, двамата родители, Тото и Мишел тропаха и викаха по вратата и. Софи обаче нито отваряше, нито отговаряше. По едно време и силната музика, която звучеше в стаята и замря. Накрая те ужасно притеснени, бяха принудени да разбият вратата. В стаята обаче там нямаше никого.

В същият този миг

Отново в старата беседка с бели рози. Себас и Софи се прегръщаха неразделни и несломими. Само тяхната любов им даваше сили. Само тя беше от значение.

- Красавецо, това е най-тъжния ден в живота ми! Не спирай да ме прегръщаш..., ти си единственото ми спасение.

- Хубавото ми момиче! Аз съм тук! Винаги ще съм тук!  В противен случай съм изгубен...

     Двамата прекараха нощта там, в обятията на другия. И въпреки, че всички в дома на Софи бяха разтревожени за нея. Никой не я винеше, всички знаеха, че последните няколко часа,... бяха най-тежките за нея. Но никой не предпполагаше, че утрешния и ден, щеше да бъде не само тъжен, но и съсипващ, а може би дори фатален и съдбовен...

                 ...Следва продължение...