ГЕРИ
Като ме нарича "Гери" ме връща в гимназиалните години. Не в добрия смисъл на думите.
Все още не знам коя съм и как точно се казвам. Но, колкото и да е странно, дори за самата мен, съм чувствителна на тази тема..
Това "Гери", родено от епохата на Спайс Гърлс, когато всички Гергани бяха безмилостно прекръстени на "Геринца" хич не ме вдъхновява по наши дни..
Не помня дали бях в 4ти или в 5ти клас, когато това умалително ме кефеше.. Tолкова, че не исках да го деля с други момичета и умирах от яд, когато се оказвах в един клас с още 1 Гергана или в компанията нахлуваше неканено друго Гери...
Но определено скъсах с това гальовно, измислено наименованийце, пристигайки във Франция и осъзнавайки, че "Гери" с малко по-различен акцент, което е единственият звучен вариант, който франсетата могат да произнесат с техните нежни устици, означаваше "оздравял".
Аз съм Гери или "Жу суи Гери" им се чува като "Аз съм оздравяла" или "Аз оздравях" !
- Ха честито! От здравето по-хубаво няма! Но обесни мила, коя болест те беше тръшнала?
ГЕРГАНА
Името ми преживява какаклизъм във Франция..
Няма как ръкописно да опиша как звучи Гергана на френски, акцентирано на последното "А".. Просто не е красиво. И понякога дори сменят и букви и се получава Жергана, Жержана. И Керкама и Фартама са ме наричали..
Ако искате да го прознесете Гергана по същия начин, като французикте, помислете си и произнесете мислено думата "Повърня". Акцента е на последната сричка, нали!? После по съшия начин кажете Гергана поставяйки акцета, като в "Повърня", на последната сричка и сложете френско 'Rrrr' и ще сте отличници по френско произношение на името ми и ще попаднете официално в черната ми листа.. ;)
Никакви обучения или усилия от моя стана не можеха да накарат франсетата да произнесат правилно името ми, дадено с толкова много обич от мама и тати в България.. Микой не успя да го произнесе както трябва. Колкото и да се опитвах да ги уча.. Даже да се омъжиш за франсе не помага. Ще спи с вас, ще се събужда всяка сутрин до вас, ще му гладите ризите, ще Ви запознае с техните, ще се ожени за Вас, ще се кълне във вярност, ще Ви направи бебе.. И пак ще Ви мъти името. Загубена кауза..
Да ето! Сещам се, без да искам, за бившия ми съпруг, който ме наричаше само със сладки имена през целия ни брак. Така ми беше по-приятно отколкото да ме нарича с име, което не е моето... Обаче след раздялата ни, спря да използва тези сладки наименования. И ме нарече просто Гергана по своя си френски начин. И отогава окончателно си намразих "френското" име.
Заради него, заради развода и заради края на любовта...
Просто в момента, в който прекрачи прага на раздялата, ме нарече с разваленото, микситано и смачкано ГеРганА. Убийте ме..
Обичам да ме наричат с истинското ми име! Още когато бях на 16 ми направеше впечатление, че ушите ми се възбуждат, повече когато чуят "Гергана", произнесено от някой хубав батко. Батко, който не ме наричаше "Гери", а си даваше труда да изрече по своя секси начин моите три срички... поставяйки акцента на правилното А..
Аа-а-а-а-а-а!!! Понякога във Франция, сънувах, как някой хубав батко ми говори на български и ме нарича нежно Гергана, а аз не мога да видя лицето му ..
Може би трябва да съм по-снискоздителна с братята французи.. Те просто имат закоравели гърла. Езиците не из се отдават. И отделно в главата си навярно имат някаква чудовищна кутийка, в която попадне ли чуждестранно име, в знак на патриотизъм го смачкват, преди да го излюят през устата си, със цел прогонване на нашествениците. Не е простено нито на Марая Кери, изплюта Мария Каре, с разбъркан акцент. Нито на Никълас Кейдж изплют: Николя Каааж. Коя съм аз да се оплаквам за моята ''Гергана'' !?
Сещам се сега и ме напушва на смях, за моя адаш Георги Райчев.. След 2 месеца във Франция се завърна протестирайки:
- Аз в страна, в която ме наричат Райшеф Жоржи не мога да живея!
ДЕЛИАНА
Заради всички тези страдания, реших в един момент да не подлагам оригинала на името ми на френските безжалостни миксери. В качестворо си на като артист съм си измисляла разни псевдоними.. Но не защото не харесвам името си. Обичам го! А защото, когато го чувах преобразено, смачкано, миксирано и развлачено в някоя френска устна кухина, ми е идело да взема един чук и да направя по още една кухина в главата на всяко франсе развалящо оригиналното звучене на името ми. Всъщност ще ми трябват бая чукове и ще има геноцит, ако се захвана..
Затова един ден на първия учебен ден в една актьорска школа се прекръстих с нещо, което беше хем славянско, хем звучеше добре и на 4те езика, с които си служех в общуването. Така един ден се родих, като Делиана. Разбира се имам приятели и познати, които не одобряваха прекръстването ми на "Делиана" във Фейсбук. Дори баща ми се гаври понякога изполвайни псевдонимчто ми в къщи, което ме дразни и обърква още повече. Когато актьори и режисьори ме наричат Делиана ми е станало абсолютно естествено. Все едно съм друга. Но когато човек от личния ми живот ме нарече така нещо ме прерязва отвътре.
Коя съм всъщност? Още ползвам и моминската си име, като фамилия и името на бившия ми мъж..
SOS! Who am I ?
А когато някой ми каже по повод псевдонима ми DELIANA:
- Много красиво име!
- Харесва ми името ти!
Не ме стопля въобще.
Казвам си, какво щеше да кажеш, ако ти се представих с Гергана, първата сричка, на което на френски означава ВОЙНА!?
Може би трябва да се радвам, че първата ми сричка в името значи война.. Нищо, че не е много нежно за жена.. Свети Георги е бил славен войн..
Въпреки всичко обичам името си. И се радвам, че са ме кръстили Гергана, а не Грета! И затова с българитe съм още по-взискателна! Никакво Гери!!!
Нямат извинение да не ми кажат името!
Нямам нужда от американизация на Името ми! Французите направиха достатъчно! Merci beaucoup!
Просто мисля, че да наричаш, човек, носещ красивото име Гергана с "Гери" след популярността през 90те на някаква пикантна Гъrлс група, е като да наричаш всички Ради, Радини и Радослави с Радка, след бума на голямия национален хит "Радка пиратка" от същата епоха. Освен, ако не им е приятно.. Или не са ги наричали така от деца..
Всичко в мен крещи:
- Спете да ме наричате така! Казвам се Гергана!
Проблема не е в името
И колкото повече пиша, толкова повече осъзнавам, че всъщност проблема въобще не е в името.
Това може би не ме дразни толкова по себе си. Нека ме наричат хората, както си искат!
Не ми пука особенно. Просто понякога се дразнят и ми иде да ги убия..
Всъщност, най-вече ме натъжава факта, че ТОЙ ме нарича по име, след като е започнал да ме нарича в един момент с други имена. Наши. Лични. Скъпи.
А днес каза пак Гери по приятелски, дружолюбно..
Тайничко ми се иска да ме нарича "миличка", "момиченцето ми" и с още други лиготийки, които ми шепнеше в ухото онази вечер.
В момента ми липсва сладката му игрива усмивка... Като я има на лицето му и за Патешкото измерение да ми говори съм ОК.
Но сега като чуя с приятелки тон: "Гери", не чувствам любов. Просто ми дърпа щепсела. Светлимките от Елхата изгасват и очичките ми изгасват с тях. Чувсвам хлад. И тъмнина.
А той си "дарква".
Париж
Starbucks, Motte Picquet Grenelle
8 декември 2016