Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После отидохме в неговия апартамент.
- Така и, какво пропускам тук?
- Бабо, все повече си губя ума по него.
- Значи е добър! - някак замислено изрече Силвия.
- Дяволски добър!
- А ти? Как се чувстваш ти в тази роля?
- Ами, кара ме да бъда различна, такава, каквато дори аз не съм предполагала, че мога да бъда.
- Значи има много силно сексуално привличане между вас, нали?
- Да, обезумявам, забравям къде съм като е до мен!
- Много бързо се разгаря огъня, доколкото разбирам.
- Много ми е трудно да мисля за друго напоследък. Постоянно е в главата ми.
- Ще трябва да анализираме всичко, не обичам изненадите. Ще ме запознаеш с него нали?
- Да, разбира се. Много искам да чуя мнението ти след това. Знам, че за теб няма тайни в никоя мъжка глава.
- Е чак пък толкоз ли? Мъжете продължават да ме изненадват, за съжаление в негативен аспект. Ще видим този Огнян що за скрита лимонка е.
- Вчера ги запознах. Имаха среща у дома.
- Така ли? Как мина? Ще ми докараш сърцебиене с тези новини.
- Беше..., беше драматично! Треперех през цялото време какъв ще бъде изхода. Тате беше много зле настроен, дори на моменти нападателен. Мама се разстрои ужасно много, разплака се, но това във връзка с развода... И най-озадачаващото, те се прегърнаха бабо. И останаха така сгушени над десет минути.
- Сериозно ли? Какво ги провокира?
- Мама беше много тъжна, не бяха се виждали от рождения ми ден. Явно въпреки всичко тя много го обича и ѝ липсва. Той също сякаш това бе чакал...
- Лора не мога да повярвам на ушите си. Това е страхотна новина! Мислиш ли, че имат шанс отново да се съберат?
- Идея си нямам. Но я виждам, по-щастлива е, усмихва се.
- Ох, разбирам да, има толкова работа за мен, че и аз не зная откъде да я подхвана. А онази манекенката все още ли е с нея? Знаеш ли нещо? Не съм го чувала от последния път, когато ми затвори телефона. Пак заради нея. Крещеше истерично от другата стая.
- Заедно са да. Но ако ме питаш дали са щастливи не искам и да знам!
- Станимир сгреши тогава, прибърза. Ще си носи последствията. Както разбирам изглежда вече се опомня. Но Калина трябва да се стегне. Така както е в момента не е полезна за себе си и за никой. Пътувам утре сутрин. Ще ти звънна като влезем в София. Първо искам да се видя с теб насаме. После ще решаваме и другите текущи въпроси. Нали така?
- Да, бабо, страхотно е това, че идваш.
- А и още нещо, не качваш нищо във фейсбук, повече от три седмици. Стана ми странно просто.
- Хич не ми е до това! Дори не влизам там.
- Е добре, явно си навлязла в нов етап. Това само може да ме радва. Затварям слънчице в 10:00 ч. съм на маникюр, а преди това трябва да разходя Рони. Обичам те! Пази се! Утре ще се видим.
- Чао бабо, и ти се пази!
Лора придърпа надолу необичайно късата рокля, която смути една голяма част от мъжкото съсловие, жадно проследяващо движенията ѝ по разбития тротоар. Почти неусетно стигна до училище, както винаги при разговор със Силвия времето летеше... Вече беше късно да съжалява за избора си на тоалет тази сутрин. Виненочервената рокля ѝ беше една от любимите. С рязана висока талия и лек клош, който обаче покриваше не много голяма част от красивото ѝ тяло и въпреки това стоеше извънредно стойностно. Яката беше прибрана по врата, а по средата тънка цепка стигаше надолу до бюста, която, без да се разтваря, даваше дискретна гледка към гладките ѝ форми. Ръкавите достигаха малко под лактите, където се пристягаха от декоративно коланче с метални копчета. Имаше изчистен, вграден платнен колан, който проблясваше в графитно с едва забележимо сребристо ламѐ. Безупречна линия, която Лора беше съчетала с чорапогащник в телесен цвят и черни боти на висок ток с инкрустирани капси. Не успя да се въздържи тази сутрин пред огледалото. Взе молив в цвят бордо и очерта прецизно красивата форма на устните си после нанесе плътно матирано червило в същия цвят. Визията ѝ бе особено дръзка, никак не подхождаше на обичайната ѝ за училище. Майка ѝ остана безмълвна, когато я засече, преди да излезе... Определено умишлено избягваше да слага рокля на училище, но днес празнуваше - малката си победа. От вчера беше свободна да излиза с Огнян, без да се тревожи за родителите си. А и си струваше да го разтрепери малко. Тази сладка игра ужасно много ѝ харесваше, да го вижда как губи контрол и се хвърля към нея. Част от нещата, които го чу да изрича вчера пред родителите ѝ, смутиха мислите ѝ. Може би днес щеше да успее да извлече и малко повече от това, което той вчера само загатна. Нямаше търпение досадните часове днес да се източат и да дойде времето, в което ще го види. Влизайки в двора на училището отвсякъде започнаха да се чуват дюдюкания. Лора си помисли как би се почувствал Огнян, ако беше станал свидетел на тази ситуация. Тогава го видя. Стоеше вдясно от главния вход и гледаше право в нея. Изтръпна както когато се прибра от първата си дискотека рано сутринта в 5:00 ч., а майка ѝ гледаше недоумяващо ултракъсата ѝ рокля.
Лора машинално се опита да разтегли винената рокля по-надолу преди още да е доближила до него.
- "Тц, тц, тц, някой май е жаден за приключения! Мога ли да те отвлека?
Лора не вярваше на ушите си, нито на собственото си "да", което сякаш каза някой друг вместо нея. Но "не" - то в случая изобщо не беше опция.
- Ами..., аз! - Лора сякаш се опомняше. - Аз не мога да отсъствам сега.
- Не се тревожи вече оставих бележка, извинителна на класната ти. От днес официално си стажант в "BluEfficiency" Ltd.
Лора искрено недоумяваше докъде се простираха правомощията на този човек!
- Идваш ли? Само ще трябва да ти купим и едни маратонки.
Огнян се засмя, когато видя премрежения ѝ поглед.
- Защо? Къде ще ходим?
Той вече я водеше за ръка, а дюдюканията отстъпиха място на оживен разговор.
...
Лора гледаше красивите маратонки върху краката си. Седяха в един бутик на булевард "Витоша", а продавачките се разкъсваха да сипят любезности.
- Да, прекрасни са!
- И аз така мисля, особено добре пасват на роклята ти! - Огнян прикри леко ироничната си усмивка подавайки картата си на касата.
- Добре! Така и не разбрах, с тях ли да остана сега или не?! - полураздразнено попита тя.
- Не, ще ти потрябват по-късно.
Пътуваха по-малко от тридесет минути. Огнян настрои дестинацията и колата потегли сама. Той се отпусна, дори не поглеждаше пътя, усмихнато и привидно небрежно оглеждаше нея. Лора не успя да се отърси от безпокойството и буквално иззе ролята му на шофьор. Свиваше се в дясно или ляво всеки път като до тях се доближеше кола. Почти не седеше, беше се повдигнала леко и напрегнато гледаше във всички посоки, доколкото това изобщо беше възможно!
- Май ми нямаш особено доверие?!
- Ужасно неловко ми е, като де движи сама.
Огнян се беше излегнал удобно и се наслаждаваше на красивото създание и припряното ѝ бъбрене.
Пристигнаха преди 9:00 ч. Лобито на хотела беше полупразно, само в кафенето се виждаха малки групи от по няколко души. Гледката беше невероятна. По цялата дължина на зрителния обсег се виждаха красиви зелени хълмове, а в подножието им, докъдето стигат очите, се простираше гладко като огледало езеро. Лора изпиваше с поглед цялата тази красота. Имаше врата към градината и езерото, както и огромна веранда с ратанови мебели. Погледна Огнян и той мигновено разбра какво го молеха очите ѝ.
- Изчакай ме за секунда.
- Огнян Бойчев, имам резервация за апартамент с изглед към езерото и пълен СПА пакет за двама.
- Добре дошли г-н Бойчев, заповядайте, само разпишете тук, всичко останало съм попълнила. На СПА рецепцията само дайте тези две карти.
- Благодаря ви.
Огнян взе картите и ключа от стаята.
- Идваш ли? - Лора все още се наслаждаваше на зелените полегати склонове, но сега сензация на верандата бяха два лебеда, които се разхождаха необезпокоявани.
- Видя ли ги, ела моля те, да излезем при тях.
Гледката беше близка до приказка. Красива стройна "принцеса" с разкошна рокля, хранеше два невероятно изящни черни лебеда на фона на огледално гладко езеро...
Огнян седеше на удобното кресло и се разтапяше от удоволствие. За такова бягство беше си мечтал. Днес си взе свободен ден, въпреки че телефонът му периодично сигнализираше за нов мейл. Имаше време, по-късно щеше да проследи всички движения. Ирина беше инструктирана в какви ситуации единствено е наложително да го безпокои. Погледна разсеяно дисплея. Почти 10:00 ч. Наслаждаваше се на чаша кафе с превъзходен вкус.
Лора преливаше от щастие. Чувстваше се красива, желана и обичана. Долавяше го в погледа му, във всяка форма на усмивката му.
- Защо мислиш, че те доведох тук? - Въпросът му я стресна.
"Не беше ли очевидно?" - тя го погледна опитвайки се да разгадае скритият замисъл, искрящ от необичайно зелените днес очи.
- Може би, защото искаш да прекараме насаме по-дълго време. - предположи тя.
- Отчасти. Всъщност имам много важен разговор с теб, днес...
Тя го погледна озадачено.
- Добре. И заради този разговор пристигнахме тук?
- Да, ще разбереш. Но дотогава имаме няколко часа, само за нас двамата. Какво ще кажеш?
Лора се усмихна светкавично още преди да се усети, че не иска да бъде толкова прозрачна пред него.
- Хайде, да отидем да се отпуснем малко. - Огнян се беше изправил и държеше ръката си протегната към нея.
На рецепцията им дадоха бели, пухени халати и чехли. Лора го погледна с лек укор.
- Защо не ме предупреди? Щях да си взема бански.
- И как точно да те предупредя? Като ти кажа "Лора днес ще те чакам в двора на училището и ще имам изненада за теб" - А ти щеше ли да сложиш тази рокля?
- Аз я сложих заради теб!
Огнян се сепна. Не очакваше толкова смело изявление от нея.
Слязоха до подземния етаж в SPA зоната на хотела. Огнян отпусна ръката ѝ. Тогава тя усети, че държи нещо. Погледна беше ключ номер 15, от шкаф в съблекалнята.
- Но аз нямам бански.
- Няма да са ти необходими, поне не и за този един час. Иначе в шкафчето имаш всичко, което ще ти потрябва.
Лора го гледаше недоумяващо:
"Кога и как бе успял да организира всичко това?" Взе си отрезвяващо студен душ, от което цялата ѝ кожа настръхна.
Когато отвори шкафчето видя оранжев на цвят бански с неонов ефект. Беше много красив, с изящна линия и подчертаваше невероятно добре извивките ѝ. На фона на тъмната ѝ коса банският просто сияеше...
Сложи халата си отгоре, заключи шкафчето и застана пред огледалото. Добре изглеждаше, въпреки че ѝ беше трудно да си дава оценка. Огнян я чакаше отпред заедно с усмихнато момиче от азиатски произход с червено облекло и златни декорации по краищата.
- Ела, отиваме на едно страхотно място.
Озоваха се в кръгло помещение, цялото облицовано в камък, с кръгъл остров в центъра, изработен от същия бледо бежов камък.
В единия ъгъл беше разположено голямо, бълбукащо джакузи със синьо лед осветление, а в другия в нещо като ниши две масажни маси. Лора се обърна назад. Две азиатки ги следваха тихомълком. Те сведоха поглед с лека усмивка. Лора се отпусна, лицата им ѝ действаха толкова успокояващо, както и нежното благоухание на тропически плодове, което се разнасяше наоколо. Пред нея Огнян вече беше свалил халата си, а едно от момичетата пристъпи, взе го от ръцете му и го окачи до стъклената душ-кабина в ъгъла.
- Коя избираш?
Лора погледна двете масажни маси и посочи тази вдясно.
- Не, не, добре, но нямах това предвид. Кое от момичетата искаш да ти направи масаж. Те са "балийки", имат вълшебни ръце.
Лора не беше много щастлива да посочва и подбира така безцеремонно.
- Ще оставя на теб този избор, тъй като вече си запознат с "вълшебните им ръце". - отговорът ѝ беше колкото саркастичен толкова и спасителен за Лора. Не беше подготвена за това. Необяснимото неудобство, което първоначално изпита, сега отстъпваше място на още по-силно чувство. Тя... не знаеше как да възприеме чуждите женски ръце върху тялото му.
Доловил обзелите я тревоги Огнян се усмихна широко:
- Ще правят точно това, което поискаш, и точно колкото поискаш...
Лора побърза да свали халата си и усмихнато го подаде на другото момиче. Когато се обърна забеляза, че осветлението бавно намалява. Помещението стана полутъмно, а стенните фенери разпръскваха по тавана и встрани ветрила от кехлибарени отблясъци. Божествено красиво. Музиката също ѝ се стори различен, не беше обичайният за такива места "chill out". Чуваха се тихи плътни звуци, разкъсвани от звънки, металически тонове. Такава музика се създаваше от майсторските движения на ръце върху едри метални полусфери. Ритъмът водеше до чувство на транс. Потънала в магията на отчетливите звуци Лора издаде сподавен вик, който дори те не успяха да прикрият. Гледаше със зяпнала уста как Огнян свали банския си и чисто гол легна по корем върху тънката текстилна подложка на масажната маса.
- И ти можеш да ме последваш, свали го!
Лора пристъпи крачка напред и неосъзнато видя собствените си ръце да свалят красивия бански. Огнян попиваше с очи нежните ѝ контури. Огнените отблясъци от стените правеха кожата ѝ да изглежда кадифено шоколадова.
Да, долови го. Край тях ухаеше на сладък шоколад. Лора се покатери леко върху масажната маса до него, от които ѝ движения дъхът му запрепуска бясно. "Докъде ли щяха да издържат?" Този въпрос се четеше и в очите на двете миниатюрни "балийки", които се бяха приближили и затопля ха с кръгови движения дланите си. Възбудата вече надничаше изпод ресниците им. Лора едва не подскочи при допира на двете малки топли длани, които докоснаха кръста ѝ. Тя отпусна глава върху навитата на меко руло хавлиена кърпа. Пръстите изкусно се движеха по гърба ѝ като усещаше сладката болка от по-силния им натиск. Когато за миг допирът изчезна, а ръцете се отдръпнаха, сензорните и окончания доловиха дори най-лекия полъх от движението им и застинаха в ненаситно очакване... ноздрите и доловиха настойчив, но непознат аромат. Не искаше да прекъсва удоволствието си, за да попита кое е това ароматно масло.
На метър от нея с успоредно, протегнато тяло, Огнян следеше всеки тремор, преминаващ през кожата ѝ. Самият той се огъваше от удоволствие под неподозирано силните ръце на крехката "балийка".
Лора усети как тялото ѝ се отпуска, сладките тръпки бяха толкова нагъсто, усети приятно изтръпване, а мускулите си като обвити в памук. Крайниците ѝ достигнаха тотална безтегловност. Изпадаше в безмълвен екстаз. "О, колко прекрасно беше, че "балийките" не говореха!" Лора затвори очи и се отдаде на прелитащите през нея вълни. Усещаше всички докосвания, отговаряше им с дълбоки конвулсии. Разтапяше се.
Едва сдържаше възгласите си на истинско доволство. Предпочиташе да държи очите си затворени. Все още не можеше да бъде сигурна как ще ѝ се отрази това да го види, че се наслаждава на нейния допир... чисто гол! Ох да, почти беше забравила за това, че двамата лежаха абсолютно голи, на ръка разстояние един от друг, а друг контролираше възбудата им. Паралелно в нея се пораждаха две сили, две крайности. Чувстваше се в абсолютна безтегловност, енергията ѝ се беше стопила, тялото ѝ като че ли бе изпаднало в хибернация, а тя не беше в състояние да осъществява контрол. Но някъде дълбоко в слабините ѝ нарастваше ураган. Усещаше мощни вълни, които ненадейно я заливаха, после се оттегляха. На моменти мозъкът ѝ и правеше номера. Да караше я да забрави къде се намира и чии са ръцете, които така сладко я довеждаха до екстаз.
Насили се, бавно отвори очи. През тънките процепи на тъмните си ресници Огнян не беше спирал да я наблюдава. Над него надвесената девойка с умели движения разтриваше красивото му тяло като наблягаше върху гръбнака му, забеляза дори сладостните вълни, които тя му доставяше... "Господи" Лора се опита да се подразни дори. Но съпротивителните ѝ сили се бяха оттеглили някъде. Блестящите му зъби пробиха тъмнината. Да, той се забавляваше, колкото на вълшебните ръце на масажистката, толкова и на забавените реакции на сладката, малка, ревнива Лора...
Тя отпусна отново глава и притвори почти плътно очите си. Остави си само една тънка, размазана, оранжева линия да ѝ напомня къде се намира, в случай че пожелае да полети...
Някъде в същия миг Лора с недоволство забеляза, че топлите малки ръце се отдръпнаха от нея. Не искаше да поглежда. Съсредоточи всичките си сетива в очакване. Искаше максимално да се наслади на тези тръпки по тялото си, които танцуваха и затопляха кръвта ѝ. Нежната ѝ кожа беше изпъната като мембрана, която очакваше капчица, за да резонира по цялата си дължина. Тогава усети познатите, нежни ръце да се подпъхват под нея. "Балийката" завъртя тялото ѝ като с магия. Самата Лора не можа да фиксира движенията си. Неусетно вече лежеше по гръб. Светкавична мисъл невидимо разтресе тялото ѝ. Да, тя лежеше чисто гола, на показ. Бореше се със себе си да не поглежда към него. В тази безкрайно дълга минута стискаше силно очите си. Знаеше какво ще последва... Тялото ѝ действаше в абсолютен синхрон. Пръстите на момичето я докосваха, но сякаш вече през дебело одеяло. Не можеше повече да издържа. Отвори очи обърнати към него. На мига усети неговите, забити в средата на челото ѝ. Лежеше по гръб, също толкова гол и... невероятно възбуден. Следващата ѝ глътка въздух ѝ причини физическа болка. Вдиша с ненаситността на удавник. Не можеше да задържи погледа си в тази посока...
Отпусна главата си назад разпери леко ръце, така че да не се докосват до тялото ѝ. После раздалечи едва забележимо краката си. Предаде се. Искаше това удоволствие. Искаше да граби от него до без дъх.
Усети как двете ръце нежно събират косата ѝ, повдигат я високо над тила, където с нещо като щипка я закрепват.
Ноздрите ѝ потрепнаха, позната сладост достигаше до нея, сладък, божествен аромат. Инстинктивно облиза устните си - «шоколад». Не, не сънуваше. Коремът ѝ се сгърчи от допира с горещата маса. Цялото ѝ тяло потръпна в защита. И още веднъж, още по-силен гърч. Сгорещената ѝ кожа оказа се не бе по-гореща от блажено обливащия я шоколад. Ароматната течност се стичаше, обрисувайки формите на все по-учестено пулсиращото ѝ тяло. Не искаше този момент да свършва. С периферията на съзнанието си пресъздаваше аналогичните усещания, които в същия този даден миг изпитваше и Огнян.
С тази мисъл застина, без да помръдва. Шоколадът върху нея беше приел формите ѝ и бавно се стягаше. От тези свиващи движения тялото ѝ оставаше нащрек, но в пълно блаженство. Опитваше се да излезе оттам да забрави, да остави тялото си и да се разходи в копнежите си...
Не чуваше и не виждаше нищо, дори релаксиращите звуци бяха изчезнали някъде назад, говореха на подсъзнанието ѝ.
Тогава усети... "Господи, да..., не грешеше!" Топлият му дъх, горещите устни, които оставяха следи, пътеки в шоколада. Лакомо и ненаситно върховната сладост имаше и физическо измерение. Не му беше достатъчно, нито на нея. Нова вълна, още по-мощна и непредсказуема. Твърдите му мускули приплескваха повторно топящият се шоколад. Кожата ѝ се повдигаше заедно с шоколада, залепваше за тялото му и не искаше да се отлепи. Потръпна и стегна рязко краката си точно в секундата, в която парещият му език жадно се вряза в нея. Огнян обви с ръце бедрата ѝ, натисна леко встрани. Тя се отпусна и му позволи безмълвно... Едва издържа силата на устните му. Желанието ѝ се покачваше като прииждащ ураган. Намести тялото си, доколкото можеше да помръдва и усети как самата тя прави усилия да се притисне по плътно до лицето му. Облизваше шоколада върху ѝ като обезумял. Болката от очакването ѝ ставаше непоносима. Искаше ѝ се да крещи , да го моли, да го сграбчи... А той не спираше, все по-настойчиво и дълбоко откриваше трепетите, скрити в нея. Хвана с ръка косата му, пръстите ѝ, лепкави от шоколада, започнаха да го теглят все по-близо...
Той се отдръпна рязко, от което цялата маса се разклати. Хвана я бързо с две ръце за кръста и я притегли надолу към ръба. Свали краката ѝ на пода. Точно преди коленете ѝ да я предадат тя усети двете му силни ръце да я повдигат и се завъртя около него. Отпусна я нежно върху каменната маса в средата. От допира до студената повърхност тялото ѝ се разтресе. Отлепи се от нея. Видя отдалечаващият се силует и мисълта ѝ бясно запрепуска след него. "Балийките" бяха изчезнали. Незнайно кога... бяха само двамата... Лора се ядоса на посоката, в която се подхлъзнаха мислите ѝ. Видя го да се приближава, целият в размазан шоколад. Носеше голяма хавлиена кърпа, постави я върху камъка до нея. Промуши ръцете си под коленете и раменете ѝ. Премести я като перце върху меката хавлия. Тя се отпусна невиждащо, нечуващо. Този миг, ако закъснееше, ако се забавеше още, тя щеше да го разкъса... Тогава усети тежестта на тялото му да я разклаща. Цялото ѝ напрежение се фокусира в една определена зона на тялото ѝ, където всяка една точка пулсираше до пръсване.
...
Останаха така слепнали за неопределено дълги минути. В обятията му беше най-безопасното място за нея. Не се интересуваше нито от времето нито от пространството усещаше само плавно улегващият ритъм на сърцето му.
- Къде си? - попита я той усмихнато.
Лора не искаше да отваря очите си.
- Точно тук! Под теб.
И двамата се разсмяха с глас. Тялото и все още се тресеше в неравномерни, сладостни импулси. Всичко в нея клокочеше, сякаш всяка клетка търсеше обратно мястото си след настъпилата внезапна неразбория. С натежал поглед Лора се опита да се фокусира върху лицето му. Той лежеше върху нея с блажено изражение, като леко беше изместил главата си към лявото ѝ рамо. За секунда задържа прииждащият със страшна сила смях. Лицето му бе овъргаляно в шоколад. Той отвори очи стреснат от гръмкия и смях и разтресен от подскоците в тялото ѝ. Вече и двамата се смееха неудържимо. Приличаха на две деца, оставени без контрол в кухнята. Поизместиха се леко от любовното бойно поле. Лора онемя докато гледаше шоколадовите следи от движенията им върху камъка. "Господи, имаше празни петна, не си спомняше такива бурни отмествания. Каменната маса изглеждаше поразяващо, като детайл от сюрреалистична картина, рисувана с ръце, с крака, с телата им...
- Да, не става за ядене вече! - каза ухилено Огнян, но беше ужасно вкусно! Приближи се до нея и потърси шоколадовите ѝ устни.
...
Горещият душ отмиваше наслоенията от шоколада, попил дълбоко в кожата. Все още миришеше опияняващо. Излезе в облак от обилна пара, като преродена. Чувстваше се чиста, тялото ѝ беше леко и все още замаяно от контрастните емоции.
Огнян вече я чакаше в джакузито с две чаши шампанско. Под душа се беше разразила поредната стихия от целувки. Тя остана след него, за да почисти добре косата си. Помещението изглеждаше различно. Шоколадовите им дири ги нямаше, също както и оцапаната до неузнаваемост бяла хавлия. Лора се почувства засрамена.
Усетил тази промяна Огнян се надигна от седалката в бълбукащата вода и се отмести, за да я посрещне. Лора забеляза и купа с кървавочервени ягоди върху една табличка встрани от него.
...
Когато излязоха от тайното им убежище минаваше 14:00 ч. В SPA зоната вече беше малко по-оживено. Бяха леко уморени и разсеяно се запътиха към зоната за релакс.
Недалеч от тях вниманието ѝ привлече красива двойка. Две невероятно атрактивни тела. Тя беше с тяло на русалка, много тънка талия и плавно разширяващ се леко заоблен ханш, дълги, стройни крака, тънки глезени, прибрани един до друг, божествено тяло с толкова овални извивки. Косата ѝ беше на едри вълни, гладка и руса, нежно спускаща се по раменете и гърба ѝ чак до кръста. Очите ѝ огромни и зелени гледаха точно в Огнян. В секундата, в която в Лора се зараждаше неописуем гняв, тя усети как той отпусна ръката ѝ и с широка усмивка тръгна към двойката. Приближи се, прегърна русото изкушение, целуна я по двете бузи.
- Беатриче..., - Лора не чу добре продължението. Ушите ѝ бучаха толкова силно, а и не разбираше грам италиански. Остана на мястото си и безмълвно проследи как Огнян се здрависва и прегръща мургавият, красив италианец.
- Антонио..., - "дотук". Лора се почувства твърде обидена, за да остане така неглижирана зад гърба му. В този момент Огнян се обърна и я извика.
- Лора, ела насам. Искам да те запозная с един човек. Това е Антонио - дизайнерът на прототипите на "BluEfficiency", а това тук е съпругата му Беатриче. Тя е интериорен дизайнер.
С все още втрещен поглед Лора се доближи, подаде ръка и размени няколко реплики на английски. Огнян също продължи разговора на този език и четиримата се насочиха към вътрешността и сауните.
Антонио и Беатриче бяха пристигнали тази сутрин в България. Срещата им тук не беше никакво съвпадение. Това беше "изненадата", ако не се броеше шоколадовата вакханалия, която стопи следобедните часове до един миг...
Беатриче имаше среща със собственика на хотела същата вечер, за да обсъдят първия етап от проекта за реновация на общите части и SPA зоната. Огнян и Антонио имаха да отхвърлят много задачи, но за следващия ден в офиса на "BluEfficiency".
Почти не остана време, но на бързо кафе в лобито Огнян успя да разгледа новите идеи на талантливия дизайнер. Лора гледаше абсолютно зашеметена в ескизите върху груба бяла хартия.
- Ето защо толкова настоявах да пропуснеш днес училище. С Антонио ще работите заедно дълго...
© Весела Маркова Всички права запазени