Глава XXVIII
- Рая, моля те свали Оливер долу от масата. Не виждаш ли, че муцуната му е в чинията ти!
Рая се ухили, но като видя суровата физиономия на майка си побърза да свали малкия лакомник под стола.
- Федя, нищо не си хапнал. Добре ли си? Искаш ли Лидия да ти приготви нещо друго?
- Мамо не се тревожи, не съм гладен. Благодаря Лидия, но наистина предпочитам да взема нещо леко, след тази стомашна криза сутринта, плод или чай.
- Чай, искаш ли да приготвя липов? - Лидия седеше притеснена до края на масата и гледаше в недокоснатата гозба. Това телешко по бургундски ѝ отне половин ден в кухнята.
- Да, чудесно благодаря!
- И аз ще пия един чай Лидия. - Тамара не сваляше погледа си от Федя, целия следобяд. След случката с Анастасия Федя сякаш потъна в облак, розов облак. Сега гледаше право пред себе си, но не виждаше нищо там, мислите му бяха далеч оттук. На лицето му беше заседнала загадъчна лека усмивка.
Дори Мая и Рая забелязаха тази внезапна промяна. Почти го разпънаха на кръст, след като се прибраха с Тамара от балетната школа. Но нито той нито майка му повдигнаха повече темата за Анастасия.
Искаше ѝ се да надникне зад малката бръчка между веждите му. "Нима ледът се бе пропукал? Имаше ли някакъв шанс тези двамата да съберат?" Никак не обичаше да се лута в теориите на вероятностите. Но промяната във Федя беше повече от категорична.
Трябваше да разговаря с Анастасия. Още утре. Тя не успя да скрие просълзените си очи, в последния миг извърна глава, но Федя не пропусна този жест, защото също така, независимо от разсеяния си вид, също я наблюдаваше.
- Ще дойдеш ли с мен в градината - Тамара вече беше взела чашата с чай и го докосна леко по рамото.
- Да, разбира се! Момичета идвате ли?
Мая усети посланието на изпънатите жили по тила на майка им.
- С Рая ще се подготвим за довечера.
- Ще излизате така ли? Федя има ранен полет утре сутрин, незнам как ви хрумват такива идеи!
- Добре де мамо, само за мъничко. Скоро няма да се видим!
Тамара се обърна към Федя, който я гледаше вече със съвсем мило изражение.
- Добре красавици. Ще поканим и момичетата от школата. И без това рядко се събираме.
- Какво, как така от школата. Мамо! Защо ще събираш балерините с нас?!
- Днес останаха силно впечатлени от Федя! Мисля, че ще им бъде мотивиращо да се видят отново и да се опознаят в различна среда. Само на вас оставям да изберете мястото.
- Бяхме решили да отидем на боулинг.
- Страхотна идея. Браво ще им хареса.
- Боулинг по цвички няма що!
- Рая, престани! Аз решавам не забравяй!
Рая се намуси и стана от масата. - Приятна разходка. До после Федя!
Младият мъж я погледна и на лицето му се изписа широка усмивка. Рая не разбра добре какво трябваше да означава тя.
- Хайде Мая, побързай. След половин час трябва да сме там, иначе ще си изпуснем часа и ще се наложи и двете да се пъхнем заедно в солариума. Помолих Зарко да ни закара.
При други обстоятелства Тамара би реагирала мълниеносно, но в случая единствено челюстите ѝ се стегнаха машинално.
- Баща ви обади ли се? Спомена, че ще заминава днес.
- Не, ще му звънна от салона малко по-късно. - Рая погледна укорително към сестра си, която продължаваше да стои и безучастно да наблюдава близките си.
***
Роклята-гащеризон стоеше доста прилепнала към тялото и, а панталонките едва покриваха стегнатата като струна горна част на бедрата. Петролено зелено с метален отблясък и остро деколте, стигащо невъобразимо ниско надолу, почти до талията ѝ. Черната коса този път беше разпусната и силно пригладена назад. Анастасия горчиво съжали за тази си безумна идея да се преобрази като морска сирена за нещо толкова тривиално като боулинг среща в четвъртък вечер. Но истината бе, че се чувстваше толкова странно превъзбудена след тази сутрин, същевременно тотално неуверена в себе си, дори и в това как изглеждаше.
По чиста случайност беше останала сама в тоалетните. Тя се завъртя на пръсти, за да огледа извивките на тялото си, просто нямаше за какво да се захване, изглеждаше божествено секси. На излизане от вкъщи грабна любимото си "оувър сайзд" сако, с което винаги се спасяваше, когато искаше да мине инкогнито. Но сега идеята ѝ беше доста по-различна. На вратата се сблъска с Тамара. За пръв път в живота си я виждаше с дънки и бели кецове. Беше просто неузнаваема. Тамара не успя да скрие озадачената си физиономия, но в следващата секунда се усмихна мило.
- Момиче, ще ме убиеш с този блясък! - в същата секунда,обаче в главата ѝ нахлу смелата идея, която щеше да я доближи до целта. - Изглеждаш зашеметяващо, жалко че не сме на гала вечеря.
Анастасия се опитваше да разчете тези думи, ирония ли беше вложена, или просто се шегуваше с нея?!
- Идвам след малко, вие може да се разпределите вече в отбори.
Блясъкът се движеше като заслепяващ меч върху красивите ѝ форми. Тялото ѝ беше нежно и стегнато, кожата под късите панталонки и по изящните ѝ ръце беше гладка, без тези неприятно изпъкващи сухожилия, които повечето балерини не можеха са скрият.
Нямаше как да не направи впечатление на групата тийнейджъри покрай които премина.
Чуха се силни дюдюкания и сподавен смях. Тя се олюля лекичко от вълнение или липса на кислород. Федя се изправи и хвана нежно ръката ѝ.
- Красива си, повече отколкото си представях.
Другите три балерини стояха няколко метра встрани и тези думи ги накараха да замълчат.
- Ще играем ли? Виждам, че вече си сменила обувките си.
- Аз не съм много добра в това.., тази игра.
- Ела, ще ти покажа. Мая и Рая вече загряват с една игра, ето ги там в края.
Близначките изглеждаха зачервени, явно бяха попрекалили с първия солариум за сезона.
Анастасия се наведе над боулинг топките и ги докосна с ръка.
- Ето, сега ще ти покажа. Той взе една топка, намести пръстите си в нея. - Трябва ми малко пространство. Момичетата веднага се изместиха. Феодор се засили, после се приведе леко, издигна топката и с ловко движение я свали и запрати към наредените кегли. Обърна се победоносно доволен от себе си с гръб чу, как всичките се събориха.
- Никакъв шанс. - промълви Анастасия. - Това не мога да го повторя.
- Остави го. - доближи се Рая. - Той е много добър! Ти си Анастасия нали? - Рая! - тя протегна ръката си към стройната балерина. - Майка ми много те харесва. Спокойно сега ще видиш боулинг за аматьорки.
Анастасия почувства внезапно облекчение. Нямаше да се налага Феодор да я учи и ... доближава.
Последва Рая, взе една топка. Изправи се енергично, но с гърба си продължаваше да усеща погледите му. Наведе се и с няколко крачки направи доста комичен и вял опит да изтласка топката възможно най-далеч и точно. Събори две кегли. Рая и Мая изпищяха във възторг.
Анастасия се усмихна зарадвана. Слава богу деколтето ѝ не се разместваше дори при тези екстремни движения имаше безцветна мрежичка, която да държи всичко на мястото му.
Вече се бяха разгорещили до краен предел. След близо час игра отборът на балерините начело с Тамара печелеше с десетина точки преднина. Феодор беше влязъл в серия неуспешни опити, а Анастасия все по-успешно събаряше кеглите. Мая и Рая се мъчеха да изведат отбора напред, но Феодор сякаш не бе на себе си. Двете се споглеждаха, когато погледите на брат им и балерината застиваха един в друг.
Но най-въудошевена в играта беше Тамара. По-отпусната и щастлива не я бяха виждали. Спортното ѝ настървение за победа, сякаш се беше завърнало от дълбините на зората на кариерата ѝ. Тя бурно аплодираше съотборничките си при всеки пореден опит. Състезанието завърши както и вървеше - с победа за балерините. След солидна доза хвалебствия всички се запътиха вкупом да се преобуват. Анастасия и Феодор забавиха ход и спряха един до друг при последната линия, която не беше заета в момента. Тя се обърна с гръб към него и се загледа в двама играчи в другия край. Усети пръстите му да масажират леко лявото ѝ рамо.
- О, божествено е това! Къде си се научил?
- Знаеш, от многото травми и терапии. Човек свиква са повтаря тези движения.
Тя се опита да се отпусне и да се отдаде на тези няколко минути удоволствие. Плъзгаше се по ужасно тънък лед, който всеки момент можеше да се пропука под краката ѝ. Но не искаше да мисли за това сега. Той беше толкова близко до нея, само на сантиметри. Ако само се завъртеше и устните им щяха да се слеят. Усещаше и същото това непреодолимо желание у него. Внезапно тя се отдръпна настрани от него и го погледна право в очите.
- Феодор...! Искаш ли...
- Федя хайде, идвате ли? - Рая стоеше недалеч от тях още по-зачервена от преди.
- Рая, уморен съм! Ще се прибирам. Вие вървете ще се видим довечера у дома!
Рая се обърна и тръгна към останалите докато доближи майка си.
Като в просъница Феодор видя как Тамара събира момичетата и извежда през вратата без да се обръща назад.
- Да, Анастасия, искам...!
***
Горещият чай с анасон издигаше гъста пара над чашата. Тамара беше седнала на верандата загърната в едно леко памучно одеало, а жилестите ѝ ръце поглаждаха машинално нагрятия порцелан. Оливър отдавна спеше в краката на Рая и само малкият лампион в дневната подаваше знак, че къщата не е пуста. Тя отпи малка глътка и затвори очите си за миг. Силният аромат веднага се раздвижи наоколо и навлезе дълбоко в ноздрите ѝ. Това обезболяващо средство много ѝ помагаше в последно време, почти не пропускаше вечер да изпие една чаша. Беше късно, може би вече наближаваше един часа след полунощ. Чу отдалеч приближаващия звук на автомобил, после как намалява и спира пред портала. Няколко бързи реплики и колата потегли. Тамара отвори очи и натисна копчето на дистанционното. След малко чу как вратата се затваря и разпозна бързите стъпки на сина си. Лицето ѝ се изпъна в усмивка. Чакаше го! И беше щастлива. Детето ѝ най-сетне изживяваше красив момент.
- Мамо, още ли не си легнала.
- Не Федя, момчето ми. Исках да те изчакам докато се върнеш. Приготвих чай и за теб, седни тук за малко. Ще успокои стомаха ти преди сън.
- Благодаря мамо. Ще седна за малко.
- Багажът ти е готов. Лидия го събра вчера преди да си тръгне. Отпусни се. Няма много време за сън, но ще поспиш в самолета.
Той седна на креслото до нея и си наля чай. Двамата останаха така мълчаливи известно време. Чуваше учестеното му дишане и майчиното ѝ сърце се изпълваше с радост.
- Хайде, ще се прибираме ли? - попита тя нежно.
- Да, ще взема душ и лягам. Беше страхотен ден!
Той се доближи и я целуна по челото.
Тамара благодари на Господ, че беше достатъчно тъмно, за да не блеснат сълзите ѝ...
© Весела Маркова Всички права запазени