Глава XXVIII
- Рая, моля те свали Оливер долу от масата. Не виждаш ли, че муцуната му е в чинията ти!
Рая се ухили, но като видя суровата физиономия на майка си побърза да свали малкия лакомник под стола.
- Федя, нищо не си хапнал. Добре ли си? Искаш ли Лидия да ти приготви нещо друго?
- Мамо не се тревожи, не съм гладен. Благодаря Лидия, но наистина предпочитам да взема нещо леко, след тази стомашна криза сутринта, плод или чай.
- Чай, искаш ли да приготвя липов? - Лидия седеше притеснена до края на масата и гледаше в недокоснатата гозба. Това телешко по бургундски ѝ отне половин ден в кухнята.
- Да, чудесно благодаря!
- И аз ще пия един чай Лидия. - Тамара не сваляше погледа си от Федя, целия следобяд. След случката с Анастасия Федя сякаш потъна в облак, розов облак. Сега гледаше право пред себе си, но не виждаше нищо там, мислите му бяха далеч оттук. На лицето му беше заседнала загадъчна лека усмивка.
Дори Мая и Рая забелязаха тази внезапна промяна. Почти го разпънаха на кръст, след ...