Не може да имаш всичко на този свят
разказ
Гърмът на поредната бомбичка накара стъклата в апартамента да потреперят. Котката подскочи около метър във въздуха и с космическа скорост се скри под дивана. Въздухът се изпълни с дим и миризмата на сяра и бертолетова сол. Това беше най-силния гърмеж, който Перо Пиперков беше чувал. Дори в казармата не беше чувал по-силни гърмежи.
- Правят ги все по-мощни - констатира жена му, намествайки на ушите си слушалките за компютъра, които беше поставила вместо антифони, след което се наведе и бръкна под дивана, за да извади котката. - С това нарастване на силата, след няколко години, ще гърмят като атомни бомби. Една бомбичка паднала на балкона до кучето на Парашкевови. Горкото животинче скочило от втория етаж в снега и изчезнало между блоковете. От сутринта обикалят квартала да го търсят.
- Ами да го търсят, като го държат затворено на балкона, вместо да го пуснат вътре. Лае денем и нощем. Не мога да се наспя заради него. Дано не го намерят– отговаря Перо.
- Вчера хлапетата хвърлили една пиратка в краката на бай Ставри, докато се прибирал от пазар. Като гръмнала, той така тракнал със зъби, че си строшил ченето. Сега докато не го оправят, ще кара на попара и боза.
- Че кой ще тръгне да му прави протезата по Нова година? Леля Цецка ще си яде сама баниците и зелевите сърми.
- Хубави баници прави – замечтано отговаря жена му. - Дали да не им отидем на гости?
- Ще трябва цяла вечер да слушаме разкази за дъщеря им в Амстердам и сина им във Франкфурт, да се чустваме неудобно, докато бършат сълзите си за внуците...
-...И да се съгласяваме, че е по-добре, дето децата им не са учили в университет, като нас, а са заминали далече от затъналата държава...
- ... Която, ще каже бай Ставри, има шанс да се отласка от дъното, понеже вече се води по правилен път. В края на краищата министър-председателят се е учил на мурафети от другаря Т. Живков, лека му пръст.
- По добре да отидем на гости на Парашкевови, след като намерят кучето си и се върнат – предлага жена му.
- Няма да го намерят.
- Ама Парашкевов е полицай – заявява Пиперкова.
- Какво като е полицай - нервничи Пиперков - и от ДАНС да е, все тая.
- Ааааа... ДАНС е друга работа – възразява Пиперкова - ще го намерят за нула време.
- Да бе за нула време, колкото намериха бившия си шеф. Добре, че жена му се намеси и го намери за няколко часа. Да вземат, да я назначат нея за шеф на ДАНС. За няколко дни ще даде отговор на всички въпроси: КОЙ дърпа конците на марионетките, КОЛКО време ще управляват мафиотите, ЗАЩО няма работеща прокуратура, КОГА ще има държавност у нас, КЪДЕ са братята Галеви, КАК си замина скоропостижно КТБ... На всички въпроси, дори на незададените ще даде отговор.
В този миг звънна телефонът. Пиперков вдигна слушалката и изпя в нея едно звучно „Альо?“ След това се заслуша в това, което му говореха отсреща. Физиономията му стана ледена. Стоеше заслушан в тирадата, която редеше гласът. Не отговаряше, не потвърждаваше, нито отричаше, не издаде звук. Само слушаше застинал. Оня говореше бързо, сякаш бързаше да изрече всичко, което трябва да каже, преди да му затворят. Така и стана. Когато си каза, каквото имаше да казва, спря задъхан, за да си поеме по-дълбото въздух. Перо Пиперков промълви глухо в слушалката: „Имате грешка“ и затвори телефона.
- Кой беше - попита жена му.
- Никой.
- И все пак?
- Някой, поставил се в услуга на господари, унищожили държавата... и мен - промълви последното по-тихо той. – Лъжец, прикриващ престъпления. Страхливец без морал. Престъпник на законите. Неверник в справедливостта. Предател, който вместо да подкрепи приятел, е готов да го ритне, щом е в калта. Слагач, драпащ по кариерната стълба, готов да пренебрегне способните, за да угоди на удобните...
- И какво искаше?
Пиперков направи дълга пауза, след която отговори:
- Да ми бъде приятел.
- А защо му затвори?
- Е... не може да има всичко на този свят.
© Келчо Всички права запазени