Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изчезнат всички войни. Защо съществува тази агресия? Няма ли как да я преодолеем? Ще ми се да има истинска обич. Хората да се обичат, да се подкрепят и уважават. Мечтая си да изчезне цялото лицемерие… Просто ми се ще да се отървем от целия фалш, който ни облива отвсякъде. Да намалим малко простотията или поне да не я величаем. Иска ми се хората да станат малко по-разумни, внимателни и мили не само към ближните си. Да опазват и околната среда. Да спрат да убиват малки животинчета за собствено удоволствие. Да спрат да газят деца на пешеходните пътеки. Ех, ще ми се светът да беше по-добър! Ах, само как ми се иска да живея в свят без корупция, където всеки да има еднакви условия за успех и чрез труд и постоянство човек да може да се реализира успешно! Ще ми се и влаковете да не бяха като в тъп виц…
Но защо пък не? Всъщност аз вярвам дълбоко, че нещата ще се променят! Хората сме си добри по-природа. Просто трябва да положим малко повече усилия и всичко ще се оправи. Какво ни пречи да дадем стотинки на някой просяк или да насочим вниманието си към предотвратяването на отвличанията и изнасилванията на малки дечица? Нека да бъдем оптимисти! Аз вярвам в доброто, вярвам в хората и съм сигурен, че нещата ще се оправят!
***
Това е съдържанието на откъсната страница от дневник на психичноболен, намерена захвърлена до болничното му легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени