Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изчезнат всички войни. Защо съществува тази агресия? Няма ли как да я преодолеем? Ще ми се да има истинска обич. Хората да се обичат, да се подкрепят и уважават. Мечтая си да изчезне цялото лицемерие… Просто ми се ще да се отървем от целия фалш, който ни облива отвсякъде. Да намалим малко простотията или поне да не я величаем. Иска ми се хората да станат малко по-разумни, внимателни и мили не само към ближните си. Да опазват и околната среда. Да спрат да убиват малки животинчета за собствено удоволствие. Да спрат да газят деца на пешеходните пътеки. Ех, ще ми се светът да беше по-добър! Ах, само как ми се иска да живея в свят без корупция, където всеки да има еднакви условия за успех и чрез труд и постоянство човек да може да се реализира успешно! Ще ми се и влаковете да не бяха като в тъп виц…
Но защо пък не? Всъщност аз вярвам дълбоко, че нещата ще се променят! Хората сме си добри по-природа. Просто трябва да положим малко повече усилия и всичко ще се оправи. Какво ни пречи да дадем стотинки на някой просяк или да насочим вниманието си към предотвратяването на отвличанията и изнасилванията на малки дечица? Нека да бъдем оптимисти! Аз вярвам в доброто, вярвам в хората и съм сигурен, че нещата ще се оправят!
***
Това е съдържанието на откъсната страница от дневник на психичноболен, намерена захвърлена до болничното му легло.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени