Sep 23, 2015, 11:08 PM

Не може ли светът да бъде по-добър?

  Prose » Letters
1.1K 0 1
1 min reading

                                       Не може ли светът да бъде по-добър?

 

    Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изчезнат всички войни. Защо съществува тази агресия? Няма ли как да я преодолеем? Ще ми се да има истинска обич. Хората да се обичат, да се подкрепят и уважават. Мечтая си да изчезне цялото лицемерие… Просто ми се ще да се отървем от целия фалш, който ни облива отвсякъде. Да намалим малко простотията или поне да не я величаем. Иска ми се хората да станат малко по-разумни, внимателни и мили не само към ближните си. Да опазват и околната среда. Да спрат да убиват малки животинчета за собствено удоволствие. Да спрат да газят деца на пешеходните пътеки. Ех, ще ми се светът да беше по-добър! Ах, само как ми се иска да живея в свят без корупция, където всеки да има еднакви условия за успех и чрез труд и постоянство човек да може да се реализира успешно! Ще ми се и влаковете да не бяха като в тъп виц…

  Но защо пък не? Всъщност аз вярвам дълбоко, че нещата ще се променят! Хората сме си добри по-природа. Просто трябва да положим малко повече усилия и всичко ще се оправи. Какво ни пречи да дадем стотинки на някой просяк или да насочим вниманието си към предотвратяването на отвличанията и изнасилванията на малки дечица? Нека да бъдем оптимисти! Аз вярвам в доброто, вярвам в хората и съм сигурен, че нещата ще се оправят!

 

                                                          ***

 

                         Това е съдържанието на откъсната страница от дневник на психичноболен, намерена захвърлена до болничното му легло.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галифрей Михайлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...