27.10.2010 г., 13:58

Не нося фалш по лицето си.

1K 0 1

Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.

“Because we are young and wild and free.. “

Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна вселена. Разсеяно се оглеждам и виждам лицето си, заедно с веещата се от вятъра коса, в някаква витрина. И изведнъж осъзнавам, че още живея със спомени. Даже са по-скоро призраци. За моя изненада се усмихвам. Моите усмивки са истински, никога не нося фалш по лицето си.

Слънцето се опитва да прореже облачната преграда, но май не успява. Нищо, на мен ми харесва и така. Продължавам пътя си и в далечината се откроява църква - величествена, свещена - подобно на всички религиозни храмове. Пресичам с риск да бъда прегазена и се чудя дали от следващия завой ще изскочи поредният дух.

А може би не?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Търсеща Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Увлекателно разказано! Някак успяваш да създадеш уют с думите си. Хареса ми, поздравявам те!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...