не разбра,защо излъгах те...
1 мин за четене
Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи... нещата се задълбочиха... харесах го... не заради снимките... там не ми хареса много... харесах го заради характера, заради начина, по който се държеше с мен... казах му... казах му, че снимката не беше моя... че лъгала съм го признах... но туй направих аз от страх... защото желаех с него да съм аз... страх ме беше как ще реагира... и че мога да го загубя... казах му и той ме разбра... помислих си, че ме разбра... всичко беше красиво... той беше човекът, който влезе в сърцето ми, този, който обичам толкова много... бяхме заедно... онази вечер аз не знаех на кой свят съм... бях щастлива, когато бях в прегръдките му... най-накрая... бяха дни на щастие и радост... и както всяко щастие... така и на нашето дойде края...
Замина си... замина си от мен, без дори да каже дума, да даде обяснение... остави ме сама да плача и да търся отговора на въпроса "защо"... и след дълги мъчения той призна... призна, че всичко е било заради отмъщението... че съм го излъгала за снимката... така и не разбра защо го направих... той беше единствения човек, на който бях казала... не разбра, че ме беше страх... постоянно ме обвиняваше... буташе ме към пропастта... и най-накрая аз паднах... там, от където няма измъкване... той ме плени... с лъжите си успя да ме хване като плячка... не разбра... не разбра, че всичко, което направих и което правя, е, защото го обичам... защото не мога без него... защото ме е страх да не го загубя... но това вече стана... той постигна насладата от отмъщението, а аз... аз не успях... не успях да се изправя, за да мога да кажа, че ще продължа...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи... нещата се задълбочиха... харесах го... не заради снимките... там не ми хареса много... харесах го заради характера, заради начина, по който се държеше с мен... казах му... казах му, че снимката не беше моя... че лъгала съм го признах... но туй направих аз от страх... защото желаех с него да съм аз... страх ме беше как ще реагира... и че мога да го загубя... казах му и той ме разбра... помислих си, че ме разбра... всичко беше красиво... той беше човекът, който влезе в сърцето ми, този, който обичам толкова много... бяхме заедно... онази вечер аз не знаех на кой свят съм... бях щастлива, когато бях в прегръдките му... най-накрая... бяха дни на щастие и радост... и както всяко щастие... така и на нашето дойде края...
Замина си... замина си от мен, без дори да каже дума, да даде обяснение... остави ме сама да плача и да търся отговора на въпроса "защо"... и след дълги мъчения той призна... призна, че всичко е било заради отмъщението... че съм го излъгала за снимката... така и не разбра защо го направих... той беше единствения човек, на който бях казала... не разбра, че ме беше страх... постоянно ме обвиняваше... буташе ме към пропастта... и най-накрая аз паднах... там, от където няма измъкване... той ме плени... с лъжите си успя да ме хване като плячка... не разбра... не разбра, че всичко, което направих и което правя, е, защото го обичам... защото не мога без него... защото ме е страх да не го загубя... но това вече стана... той постигна насладата от отмъщението, а аз... аз не успях... не успях да се изправя, за да мога да кажа, че ще продължа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
