Не референция, а реверанс

Истината е невидима за очите. Използвай ума си.

Станцията Самюъл Клемънс, 2881 година

***DON’T PANIC***

<

Станцията е кръстена на...>>

Х.

            Станах, доколкото думата има смисъл в кутийката ми в 0g сектора[***DON’T PANIC*** <>], но поне се събудих, рано, към края на светлия цикъл, изпих чаша вода да прогоня махмурлука и се замислих за тежкия си и тягостен живот, пълен с изпитания и тревоги. После ударих една бира за доизясняване и си спомних, че днес е денят, в който най-накрая щеше да се свърши веднъж за винаги с всичко това.

            Днес. Денят, в който дългите ми (сякаш безкрайни) и неуморни усилия щяха да дадат резултат. Денят, който ще запомня като деня, в който избягах от 0g, или нямаше да запомня като деня, в който умирам.

            Още една бира дооформи закуската ми, най-важното хранене за деня. Настана време за работа.

- През последната дълга седмица подготвях дядото на всички спекулации, поейки го обилно с всевъзможни стимуланти, но най-вече харчейки и последните стотинки на бабичката в съседната килийка за Дискове. [***DON’T PANIC*** <>] Когато най-накрая спечелих доверието на Принс Уинд (и когато той излезе от техно-делириума си), жалкият страхливец издаде и на мен една от идеите си за бързо, но несигурно забогатяване. За разлика от него обаче, аз бях решен да се сдобия с достатъчно парички за Фин. [***DON’T PANIC*** <>] – Огледалната повърхност на шлюза търпеливо изслуша скромната ми, но изпълнена с патос реч, докато изтръгвах последните остатъци от снощен отпадък от косата си. Излязох, и с няколко успешни финта покрай свободно падащия боклук се озовах в централната ос, удобния транспортен възел на 0g. Внимателно се прицелих към свърталището на Принс Уинд и отскочих. По невероятно стечение на обстоятелствата полетът ми не беше прекъснат от друг скачач, от банда хлапета или от нападение с цел грабеж и побой. Явно днес ми е щастливият ден!

Веднъж достигнал бързо и безпрепятствено “лабораторията” на “съдружника” си, беше време да се заемем за работа. Аз вършех важните неща, като да пазя шлюза и да подпирам стената, а Принс се зае с лесните неща, които да доведат до забогатяването ми.

- В последните няколко века – мърмореше си той, разсейвайки ме от трудната работа, - икономическата система на човешкото общество въобще не се е променила, не се е поучила нито от утопичните идеи на Скрам, нито от статичната икономика на Персеидските династии или от каквото и да било друго. Макар и много усложнена, икономиката ни винаги е била динамичен процес, а динамичните процеси много лесно водят до хаос. През 23-4ти век, икономиката е била гигантско чудовище с огромна инерция, но благодарение на упорития труд и баснословния мързел на последвалите поколения икономисти, днес тя е съвършено балансирана машина, и един добре насочен удар може да промени този баланс.

Старият бъзльо си мърмореше ли мърмореше за добре прицелени изстрели и за камъчета обръщащи колата. Мен ме интересуват само милиардите ми, не съм алчен. Когато обаче заприказва за това как ударът бил възможен само защото промяната била практически нищожна, го изгледах заплашително. Обещал ми беше пари. Много.

- О, не бой се, летяща хлебарко в животоподдържащите системи, ще получиш своите милиарди. Но промяната е нищожна, макар гигантска за теб, нищожния човек. – отвърна той, очевидно стреснат от искриците в очите ми.

Стана ми много сложно и отново се заех с подпирането на стената, докато той си мрънкаше за “подготовката на удара”...

Зловещ кикот ме разбуди от сладката ми дрямка. Сънувах прелестен сън, намирах се в някаква гигантска стая, сигурно поне 30 кубични метра, и спях на легло, по-дълго от собствения ми ръст. Ех, мечти, мечти... Върнах се към реалността. Принс Уинд беше приключил анализите си и ми обясняваше кого, защо и как трябва да убия за да стана богат. Екстра човек – съчетава полезното с приятното. Накарах го да започне отначало, а междувременно се отнесох в спомени...

За пръв път чух за него точно преди Първата галактическа икономическа война. Беше измъкнал един боклук от гетото и го беше превърнал в богаташ. За няколко часа, преди да го разстрелят за геноцид по особено жесток начин, един мъж от 0g бе живял във Фин. Моят първи герой. После Принс Уинд продължи да помага на нещастните, бедни, уродливи и безскрупулни престъпници да се издигат в обществото, и то винаги преди поредната криза. Някой от тях преживяваха дни, дори седмици сред гладните бунтове! Дошъл беше и моят ред...

След като му обясних, че планът му е прекалено сложен и си заслужава да го чуя пак, обърнах внимание и на самия него. В началото се чудех, защо все предлага на други, а никога не се опитва сам да избяга от гетото, но после ми стана ясно. Макар да се криеше зад приказки как служи на бога на Хаоса, Принс Уинд беше страхливец, само че малко по-умен от повечето. Беше получил безполезно образование, но явно разбираше от прецакване на системата. Странно как знаеше така добре кой и какво прави, при положение, че прекарваше повечето си време шунтован за някой Диск с информация или пък потопен в нирвана на Мрежата. [***DON’T PANIC*** << Дори най-пропадналите техно-наркомани рядко стигат до там да се ровят в Мрежата. И още по-рядко някой се изравя колкото да разкаже.>>]

Най-накрая разбрах какво се иска от мен. Само двама мъртви. Жалко. Все още ми изглеждаше прекалено просто, за да ми осигури многомилярдната печалба, но не можех да губя смелост точно сега.

- Късмет – сух, зловещ смях.

Принс Уинд си беше свършил работата, бях го използвал до край и можех най-накрая да му кажа това, което си бях мислил през цялото време.

- Не се нуждая от късмет, инфомане. – отвърнах грубо.

- Хари, Хари... Употребявай, а не злоупотребявай.

Интерлюдия

ССК, охранителна камера 2091234: Дребен млад мъж в прокъсано сиво облекло преминава покрай въздушния шлюз, гледа цезиевия часовник на стената и натиска ръчка.

ССК, животоподдържаща система сектор 0001233: За почистване, въздухът ще бъде заменен с агент GDPBG [***DON’T PANIC*** <>]

ССК, охранителна камера 0001234: Едър мъж на средна възраст в черни дрехи преминава през сектора. Въздушният филтър се затваря, отваря се съседния. Мъжът се свлича на пода, лицето му бавно придобива зелен оттенък, той почва да повръща кръв и накрая замира. Лицето му изразява болка.

***DON’T PANIC***

 <>

У.

Нежното докосване на Ърнест ме възвърна от дебрите на съня.

- Добро утро, господарю.

- Добро утро, скъпа Ърнест.

Веднъж изпълнила сутрешния ритуал, Ърнест премина към работата с лекотата на добре програмиран робот, каквато всъщност беше.

- Знаете, че днес е крайно време да раздвижите парите си. Хората от Гилдията също дебелеят. Да назнача ли някой от генераторите на случайности да избере какво да купите и какво да продадете?

- Щом се налага. Само внимавай нивото на UTG на покупката да не е с по-малко от 2 пункта по-ниско от JHY 2. Акциите се движат добре на Сийлинглейн, но трябва да внимаваме с Персеидите. [***DON’T PANIC*** <>]

- Разбира се, господарю. Разчитайте на себе си.

- Както винаги, Ърнест, както винаги.

Тръгнах през залата за отмора към залата за освежаване. С помощта на Ърнест се справих сравнително бавно. Нека разберат всички, че и аз харча вода за щяло и нещяло, именно защото трябва да я пестим. По време на закуската с Ърнест обсъдихме гениалните ми идеи, изпълнени с дълбоко човеколюбие и жажда за слава. Алтруизмът ми достигна нови висоти. Реших да реша гладната криза на планетите AK47 и M16 и замислих няколко удобни финансови финта, които Ърнест можеше да изпълни още днес. Крайно време беше да подсиля още малко славата си на Филантроп.

Като за всеки важен и влиятелен бизнесмен,  хаработата е най-важното за мен. Докато разясня на Ърнест задълженията ѝ, стана крайно време за почивка.

- Ще закусвам в малкия салон – уведомих Ърнест и се запътих натам.

Докато пристигна всичко беше готово, и скромната ми закуска от само няколкостотин ястия ме чакаше на малката масичка в уютната заличка. Заех се с яденето, замислен колко точно по-щастлив не мога да бъда...

От приятния унес ме изтръгна отново Ърнест. На студеното ѝ метално лице личеше сянка на тревога.

- Имаме проблем, господарю. Един от парите ни е загинал в нещастен случай.

- Загинал? Нещастен случай? – опитвах се да си спомня значението на думите. – Надявам се си взела навременни мерки?

- Разбира се – леко се намуси роботът, възмутена от възможността да си помисля, че не си е свършила работата. – Но се оказа по-трудно отколкото предполагахме. За съжаление – роботът едва не заплака – ще сме на загуба.

Едва не подивях. Не съм губил от... никога не съм губил. Е, краят настъпи.

- Колко? – промълвих през сълзи.

- Нищо сериозно, само няколко десетки милиарда.

Поуспокоих се. Незначителна загуба, но все пак загуба.

- Сега за трансфер разчитаме на един от най-добрите професионалисти в Гилдията. – Показа ми дама на средна възраст, вързана на строг кок. - Една отдавна фалирала фирмичка, “Баща и Хари”, печели от това че губим. Парите са все едно изтекли от икономиката.

Успокоен, че нещастието ми няма да донесе щастие никому, се засмях на малко квадратната шега на робота, свързана с дълбокия принцип за запазване на парите.  [***DON’T PANIC*** <>] И в този момент, адът дойде във Фин.

Х.

Поне второто убийство щеше да ми достави истинско удоволствие. Ето я. Бабичката от съседната килийка. От колко време чаках да размажа главата и с кока по стената! Най-накрая ми се отдаде възможност. Оставих я да се носи бавно във въздуха, сред парченца череп и капки кръв и мозък.

Ъ.

0110010101001010100101110101010001001110101010111 (и т.н.)

***DON’T PANIC***

В превод: Пренебрегнах сигнала за опасна нестабилност, който самото ми съществото ми подаваше. Цялото богатство на Уолдуик зависеше от един-единствен член на Гилдията. Но статистическия шанс да се случи втори нещастен случай е 10^-33. Няма страшно.

У.

След като любимата ми Ърнест се самоунищожи, за мен стана невероятно трудно да разбера какво се случва. Трябваше, за пръв път в живота си лично да установя връзка с компютъра.

Извадка от компютъра в именито Уолдуик

(превод)

Членът на Гилдията 230952345 е мъртъв. Парите са преведени в застрахователно дружество “Баща и Хари”.[...]

Инициирам ликвидация на клонове L001 – L995.[...]

За възстановяване на баланса прехвърлям всички GT ресурси в член на Гилдията 666999666. [...]

Членът на Гилдията 666999666 е мъртъв. Няма ликвидни ресурси. Инициирам протокол AD2.[...]

Друг резултат от протокола преустановяването на внасянето на храна на планетите АК47 и М16. Да се усили износа. Внимание! Мярката е временна. Прогнозирам 48 часов срок на използваемост на активите АК47 и М16. Вероятна причина за преустановяване на приходите: гладни бунтове, масова смърт сред населението.[...]

Дочетох извадката, въздъхнах. Мъжествена сълза се отрони от ъгълчето на окото ми. Край с богатството ми. Край и с филантропията ми. Току-виж някой свързал 2та милиарда, които ще загинат до няколко дни, с мен. Оставаше ми само едно – Скалата.

Х.

            Получих съобщение на трикодера си. Със старата фирма на баща ми, която беше прехвърлил на мое име преди да умре в организирания от мен нещастен случай, се беше случило чудо. Най-накрая бях милиардер. Оставаше ми само едно – да го отпразнувам на Скалата.

Интерлюдия

***DON’T PANIC***

<< Скалата ССКтяните наричат останките от астероида, около който първоначално е била изградена станцията. По неведоми причини астероидът не е останал в центъра на станцията и затова има изкуствена гравитация. Астероидът е запазен като музей на отдавна загиналата древна извънземна цивилизация, която го е населявала, и затова е достъпен за всички ССКтяни по всяко време. Като резултат от това, че е единствено място с гравитация достъпно за всеки от 0g, той е предпочитано лобно място, арена на диви купони, а често и комбинация от двете. Слуховете за паранормални явления вероятно са силно преувеличени и предизвикани от злоупотреба с информация и други наркотици. >>

Х.

            Докато отивах към Скалата се замислих дали наистина си заслужава, след като вече съм богат и мога до отида дори във Фин. Но никога не съм бъзльо, и за това не се отказах, само прибавих още един материен дезинтегратор и няколко термоядрени гранати към арсенала си от един уличен търговец. Поспрях се за момент пред шлюза, наслаждавайки се на чувството за тежест, поех дълбоко дъх и влязох с изгасването на светлините.

У.

            Пред шлюза на Скалата се замислих дали наистина ми се умира. В крайна сметка, имах още няколко ценности, и навярно щях да преживея поне месец-два във Фин или няколко десетилетия в някой по-евтин пръстен. Тъкмо преди да се откажа си спомних за дивите купони  и страшните оргии, за които бях чувал, че се вият по тъмно. И тъй като Ърнест вече ми липсваше, смело отворих шлюза и пристъпих точно когато светлините изгаснаха.

Deus ex machina

            В мига, в който те двамата влязоха при Бог, Той изгаси светлината.

            - Ти, Уолдуик, си грешник. – каза на разбираем език. – А ти, Хари, ни показа какъв е истинският правоверен. Затуй, прочие, и чувате моята присъда. Уолдуик. Заради теб измряха милиарди, а остана без пари. Отивай в ада. – Изпрати го. – Хари, ти почти забогатя, и понеже си на прав път, аз ще ти помогна.

          И Бог подаде на Хари скрижал:

“ От днес астероидът в центъра на станцията Самюъл Клемънс принадлежи на Х.

Подпис: Йехова”