24.10.2007 г., 16:57

Не съм от тях, по Чудомир

2.9K 0 2
2 мин за четене

Привет!

Аз съм от едно чудно малко целце, намиращо се до сръбската граница! Диалектът там е много интересен и затова ще се опитам да пресъздам с диалектни думи и изрази това произведение! Дано Ви хареса!

 

Не е ми работа, Кево, и не съм от тей, где се бръку на ората у работуту, ама има едне жене, како Гину Машкину, кат' разчекну едни уста, баш како на Елезови портата. Ония дън, како си седин я на пенджера и наплитам петуту на черапуту на наш Гьоргя, гледам гю, пошла по пут. Накичила се с маниста, с кожени дрее, с крошню поди мищницу, с плетиво у рукье и право при  доктора улезе. Чудна работа, бре, година и половина све зуби попраля. Куде и да су биле и по небцето да са никле, все до съга да са се поправиле. Ама теквай си гю работа била цел живот, за нищо не варка!

Завчера погледа, че Лича излезла на пут със сважку и реко да идем да ги видим к'во прае! Пак кат' заразказа Лича за ньонюту дъщеру, за глава се улових! Дума, че ньоню дъщери сви били искали за жену. Данъс един съдя минал, ючер офицер от Софию, ония дън на кметът ни сина. Камара щуротие, ама те, нали видиш - стара мома си остана.  Ама па и да ти кажем друго, горе, къщата им нали е на кьоше и по цел дън ту майката, ту щерката  на пенджера и све на изгорела манджа мерише. Та, за той ми се неверва некой да я сака за жена.

Оди я у Бочеви за мая. Пази Боже! Одеалата си от години не дигали. И масата, и она с трохите си седи. Срамота! А иначе отворила уста и сви знае где су и що су и за мен даже полаяла! Мислех да й кажем нещо, ама грозно, я не съм от тия!

А па моя стрина како изпати... Син израти да учи у Габрово, он па снау им от там довел! Ората и мачка си не зимат от там, а он - невеса! И мръзелива, та да видиш чудо. Сал си ноктенцата гледа, косицата да решне, да папка и да легне,  па ми да си глеве строшиме! Глупав излезнал сина й, на комшията се метнал!

 А, ти, Кево, теб да земат женете за пример. Сваки пут ти е уготвено, подреденко. Твоя мъж е всека седмица със прани гащи, а но... Е, малко са ти редки зъбките и малко понакуцваш, ма нема идеална, я!

То и у нас не е кой знае к'во, ама нема да разказвам. Не ми е работа! Не съм от тия!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...