Не те очаквам

Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня... когато си мия зъбите, само малко се държа вдървено, знам навика ти да ме изненадваш в гръб и винаги да нахълтваш в банята, докато... Не, не ми липсваш. Не те очаквам и когато изкарвам колата – понякога се чудя ще я намеря ли... но не ми липсваш. Колата винаги си е там, където съм я оставила. И, разбира се, винаги стигам навреме в офиса. И се моля работата да ме завърти така, че да не ми липсваш изобщо през целия ден, но все поглеждам вратата. Не е защото ми липсваш и не е защото те очаквам. То е защото искам да съм подготвена, в случай, че дойдеш изненадващо и поставиш на изпитание цялата ми защитна система. Не зная какво би могъл да обядваш и никак не ми липсваш – така сама си избирам това, което би искал да обядваш. Когато се разхождам в парка, сякаш вървиш до мен, а това е изнервящо, особено като се има предвид, че изобщо не ми липсваш. Нито през зимата, когато снегът е завил всичко в бяло одеяло. Нито през пролетта, когато одеялото се къса и отдолу поникват минзухарите. Нито през лятото – житата няма как да ми напомнят твоите тъмни коси. Нито езерата могат да ми напомнят кестенявите ти очи. Нито морето може да ми напомни шепота ти. И дори през септември, когато всеки слънчев лъч е подарък, не ми липсваш. Не те очаквам. Светът е толкова широк... и пуст... и по протежение на Пътя, аз не те очаквам никак. Не очаквам да чуя гласа ти, не очаквам да видя очите ти, не очаквам да сетя дъха ти, твоите въздишки... Не те очаквам. И не ми липсваш. Когато не те очаквам, слагам два прибора на масата за вечеря. Не защото те очаквам. Не ми е приятно да вечерям сама. Приготвям храната, която обичаш, избирам внимателно вино... не те очаквам. Когато не те очаквам, застилам леглото за двама. Иначе ми е тясно. Не, не те очаквам... И не ми липсваш, когато заспивам сама в огромното легло, твърде голямо, твърде голямо... Толкова дълго не те очаквам, че вече светлината гасне. Толкова дълго се мъча да не ми липсваш, че всеки ъгъл е тайна среща.

Не! Няма как да ми липсваш. Не те очаквам, защото знам, че няма как да си тук. Стремя се да не ми липсваш. Когато не те очаквам, не ми липсваш... много. Когато не ми липсваш, сякаш съм мъртва. Не се безпокой за мен, жива съм. Бих умряла, само когато не ми липсваш...