Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня... когато си мия зъбите, само малко се държа вдървено, знам навика ти да ме изненадваш в гръб и винаги да нахълтваш в банята, докато... Не, не ми липсваш. Не те очаквам и когато изкарвам колата – понякога се чудя ще я намеря ли... но не ми липсваш. Колата винаги си е там, където съм я оставила. И, разбира се, винаги стигам навреме в офиса. И се моля работата да ме завърти така, че да не ми липсваш изобщо през целия ден, но все поглеждам вратата. Не е защото ми липсваш и не е защото те очаквам. То е защото искам да съм подготвена, в случай, че дойдеш изненадващо и поставиш на изпитание цялата ми защитна система. Не зная какво би могъл да обядваш и никак не ми липсваш – така сама си избирам то ...