Не всичко е така, както изглежда
Не всичко е така, както изглежда
Имам среща с мъжа си. Той винаги е изключително точен, нали е германец. Аз пък почти винаги закъснявам, българка израсла в Куба, какво може да се очаква. Зима е, духа силно и вали сняг. Аз леко подтичвам, че да не закъснея още повече. Сигурна съм, че той вече ме чака с колата на една оживена улица и после ща ходим заедно на гости. Завивам забързана, задъхана и виждам бялата кола, която е спряла точно на „нашето място“, отварям предната врата и се мятам до шофьора. Пухтя и си оправям дрехите и като вдигам поглед виждам един облещен непознат мъж, който седи зад волана. „Ооо, вие не сте мъжът ми, кой сте?“- извиквам аз. „А вие какво правите въобще в МОЯТА кола?“ - отговаря ми той. Извинявам се най-учтиво на австриеца и отварям вратата да сляза. Точно в този миг зад нас спира мъжът ми и гледа как аз слизам от едната кола и прелитам до другата. „Кой те докара до тук , кой е този“? – пита той възпитано. Уж не е ревнив, но усещам че не му се е понравила гледката. „Ами, не го познавам, качих се, защото помислих, че си ти.“ – обяснявам аз чистата истина. „Е, как ще помислиш, че съм аз, аз карам Форд, а това беше Нисан?“ „А бе кой ти гледа марката, видях, че е бяла и бързах.“ – oтговарям аз. Той замълча. Стигаме до гостите. Слизаме и той коментира: „Знаеш ли, хич не приличаше на случайно, но като размислих .... повярвах ти, нали вече добре си те познавам“.
Преди години наши приятели французи ни заведоха извън града на вилата на тяхно приятелско семейство. Беше пред Коледа, елхата вече украсена, запалена камина, вкуснотии... Домакините – мила хубава двойка. Тя – дребна брюнетка с бретонче. Така се случи, че минаха четири години без повече да ги видим. И ето, че нашите французи пак ни предложиха да отидем заедно до същата вила. Приехме с удоволствие.
Пристигаме и ни отварят вратата. Мъжът казва: „Люси, запознай се с жена ми.“ „О, аз вече я познавам“ – възторжено извиквам аз, - „Преди четири години бяхме у вас по Коледа, прекарахме прекрасно.“ – бодро добавям. „Ние двамата преди четири години въобще не се познавахме още.“ – включва се любезно новата му съпруга, също дребно чернокосо същество. Аз, леко стъписана, тръсвам първото, което ми минава през главата.“Ама ти си направо същинско копие на бившата му жена.“ Събирам няколко убийствени погледа от съпруга и ужасения поглед на мъжа ми.
След вечерята моят съпруг любопитно пита: „Нарочно ли го направи?“ „Не, как може да си помислиш“ – казвам аз. „Е, ти си деликатен човек, не можех да се представя, че си способна да кажеш това.“ „E, всеки понякога има леко умствено разстройство“ – уточнявам аз.
Това мило семейство с брюнетката от тогава не ни е канило на гости.
© Люси Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Фпеди и Албена 🍀
-
Разсмя ме, Люси.! Чудесно настроение ми създаде! Благодаря ти!В любими.
-
Поздравления!
-
Силве, чух песента за голямата грешка и се посмях...
-
Радвам се, че съм ви развеселила, Латинка, Руми, Пепи и всички, на които вече благодарих и на тези които без коментар сложиха в любими или просто прочетоха и се посмяха!!
-
Ооох, как се посмях от сърце!!! Възкресиха се и при мен разни гафове, кой ли не е имал?! Толкова непринудено разказваш,супер настроение ми създаде, Люси! Благодаря!
-
Люси, смях се от сърце докато четох, толкова си откровена и непринудена! Благодаря ти за прекрасното настроение което успя да създадеш у мен!
Посмях се и на коментарите!
Всъщност, на твоята страничка е толкова весело... -
Привет, Люси!
Искрено се посмях на случката ти с вашите приятели французи!
Била съм свидетел на подобни ситуации. В момента гледката на претърпевшия, както и на този, който е направил гафа, никак не е смешна, но какво да се прави?... В живота се случват и такива неща!
Хубава вечер! -
Благодаря на всички за хубавите коментари. 🌺Така човек си споделя веселите моменти и повече хора се смеят... а всички знаем, че смехът е здраве 😂😁
-
Искрено се посмях. И аз не помня физиономии и съм гафила така. Много е неудобно после, особено ако засегнатите са от тези, които не вярват, че човек просто се е объркал. Идеален начин да си ограничиш кръга от познати
-
Пошегувах се. Така и за мен някой може да изкоментира, но абсурдните ситуации стават. И в жълта кола съм се качвала в София мислейки, че е такси, едно време бяха все жълти, и шофорът не ми каза че не е такси и ме закара почти до университета и чак тогава, като се възмутих, че иска да ме остави на Патриарх Ев., ми каза "Ще закъснея за работа и без това не съм такси, хайде тичай сама нататък"
-
Не коментирам...
-
Стойчо, дали е от запоя или гостенката е била сладурана?
-
О,мой колега преди години след дълбок запой обърка спалните помещения в собствената си къща и легна при гостенката...
Забавни истории! -
Еее, припомни ми мои гафове. Ха ха, благодаря за настроението! С колата и аз съм го правила, че и още..още!
-
😁 това с мачето е смешно. Права си, Силве, има чудесни стари изрази, но всички езици се развиват и променят и в контекста на глобализацията навлизат повече чуждици от и във всички езици. Известен е опита за "пуризъм"/ чистота на френския език. А пък испаноговорящите просто така адаптират чуждиците, че не можеш да ги познаеш, например " chor"/ произнесено "чор" са шорти/ къси панталонки (от short), барбакоа е барбекю и т.н. Но спасение от чуждиците няма, преди е имало повече турцизми, а сега англицизми. И всичко свързано с железниците на български е от френски: гара, перон, гише..
-
Според мен тази тема трябва да се проучи по-обстойно. Сега като се замислих, езика ни се промени из основи, понякога се опитвам да избера от две думи - чуждица и стара българска дума, но така са се смесили, че са спрели да ми звучат като чуждици. Имам опасенията, че и с изразите ще стане така, а не бива. Аз имам малка колекция в речника си, предимно от Кюстендилския край, а те са толкова цветни и хумористични, заслужават да се употребяват.
Ще кажа само една и няма да махам диалекта, но е извън контекста на разказа: " Шо' ме гледаш като прецицало маче' /" Какво ме гледаш като пресукало коте" 😂😂😂😂 -
Да му се не види, все мътя, мътя и нищо ново не мога да измътя. Млъквам
-
Люси,много хубав разказ.Чудесно описание на това,както се казва от нищо-нещо!!!Поздравления и от мен!!!
-
О, да, благодаря, Силве, чувала съм ги. Аз си разказвам и на моите деца такива случки. Човек трябва да може да се смее на себе си, а и те те виждат в друга роля... че и ти правиш гафове, нищо, че си мама😁
-
Да се насадиш на пачи яйца например.
-
"Оплетох конците", "Сгазих лука"...има и още, фолклорът ни е доста богат и ако се порови назад, ще изскочат още.
-
Да, Алекс, имам за идиоматичтите изрази. Те са "подправките" на всеки език и най-трудни за научаване, както и жестовете. Езикът на тялото често издава, че често не мислим това така, както го казваме.
-
И на мен ми идваше на испански да ти го напиша, защото освен, че си сгафила, друго не се сещам. Забавно е това с изразите! Ти имаше такава творба ако не бъркам нещо
-
Благодаря на всички за коментарите и се радвам, че сте се посмяли. Понякога давам това за тема за разговор на моите студенти. Отначало никой не си признава такива ситуации и като им разкажа мои случки, започват и те. Всеки понякога прави "гафове". На испански това е "meter la pata"/да си пъхнеш лапичката"(идва от "капан за животни", а на немски "да настъпиш мазен парцал"... Имаме ли на български такива изрази?
-
Хаха, е ти си била по нашенски деликатна ама те не са го оценили)) Много симпатично и разтоварващо, харесах! Поздравче, Люси
-
Аз съм добър физиономист, но не помня имена.
Като студентка често ми се е случвало да се припозная, да река едно весело - Оооооо, здравей, как си?
И в отговор да получа смутено - Абе познавам те отнякъде, ама откъде.
Установявайки, че съм се припознала, не давам никакъв нишан на объркване, а настоятелно продължавам:
- хайде, стига бе, ти майтапиш ли се
и отминавам, смеейки се.
Имаше един готин скетч - кой купи жабчето?
Ти ме върна към него. -
Успокоява ме само фактът, че дори когато греша, все някак си излизам права. Също като Партията в онова стихотворение, сещаш се.
-
😂😂😂😂😂😘
От сърце се смея! Непринудено и веселяшко, много ми хареса!
Грешка, грешка...обърках вратата сетих се за една стара песен. 😂
https://youtu.be/4X3X2ywtUH0 -
Не се притеснявай, Люси, моето умствено разстройство е постоянно. Беше ми интересно да прочета, поздравления.
-
Просто милите французи на са оценили деликатния ти хумор
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
