Не всичко е така, както изглежда
Имам среща с мъжа си. Той винаги е изключително точен, нали е германец. Аз пък почти винаги закъснявам, българка израсла в Куба, какво може да се очаква. Зима е, духа силно и вали сняг. Аз леко подтичвам, че да не закъснея още повече. Сигурна съм, че той вече ме чака с колата на една оживена улица и после ща ходим заедно на гости. Завивам забързана, задъхана и виждам бялата кола, която е спряла точно на „нашето място“, отварям предната врата и се мятам до шофьора. Пухтя и си оправям дрехите и като вдигам поглед виждам един облещен непознат мъж, който седи зад волана. „Ооо, вие не сте мъжът ми, кой сте?“- извиквам аз. „А вие какво правите въобще в МОЯТА кола?“ - отговаря ми той. Извинявам се най-учтиво на австриеца и отварям вратата да сляза. Точно в този миг зад нас спира мъжът ми и гледа как аз слизам от едната кола и прелитам до другата. „Кой те докара до тук , кой е този“? – пита той възпитано. Уж не е ревнив, но усещам че не му се е понравила гледка ...