Не вярвам!
Не бях такава...
А сега не чувсвам и сърцето ми е лед.
Не бях такава... преди да срещна теб.
Не ме вълнуват мъката... сълзите,
но така не чувствам болка във гърдите!
Не вярвам в любовта...
за мене тя е само думи!
Не вярвам в нищо...
нима така някога мога да бъда излъгана...?
Между мен и другите поставих стена...
По-добре да няма кой да ме нарани и да остана сама,
отколкото да моля да си до мен, а да ми даваш само тъга!
Лъжа, наранявам, предавам - на това научи ме ти
не ме разтапят и най-горещите сълзи.
... да... може и да съм чудовище,
но виновна ли съм, че в това ме превърна страхът...?
А сега не чувсвам и сърцето ми е лед.
Не бях такава... преди да срещна теб.
Не ме вълнуват мъката... сълзите,
но така не чувствам болка във гърдите!
Не вярвам в любовта...
за мене тя е само думи!
Не вярвам в нищо...
нима така някога мога да бъда излъгана...?
Между мен и другите поставих стена...
По-добре да няма кой да ме нарани и да остана сама,
отколкото да моля да си до мен, а да ми даваш само тъга!
Лъжа, наранявам, предавам - на това научи ме ти
не ме разтапят и най-горещите сълзи.
... да... може и да съм чудовище,
но виновна ли съм, че в това ме превърна страхът...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Георгиева Всички права запазени
