Не заслужавам нищо
Смятах, че дори и хората с лош късмет заслужават нещо хубаво. Макар и минимално, щеше да напълни душата ми с мъничко радост. Може да се стори като каприз, но в мига щом разбрах, че ще дойде в града ми така чакан камиона на Кока Кола, оторавих едно голямо БЛАГОДАРЯ към бога. Толкова години копнеех да дойде тук и гледах само снимки и четях истории свързани с него, че си представях как и аз някой ден ще го видя. Когато разбрах, че ще дойде тук не можех да го осъзная. Сякаш не вярвах на очите си. И до момента, в който така чакания с години ден дойде и обстоятелствата казаха НЕ. Сринах се емоционално, започнах да се мразя и осъзнах, че аз не заслужавам нищо. Явно само теглилата си, които ми носят самота и остаряване. Но защо не мога да получа поне мъничка усмивка в живота ми. Винаги ли ще гледам на света като сивота с наведена глава и подпухнали от плач очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bebcheto bebe Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ