Корейският мегаполис беше забележителен, но и действително много опасен за човек като Дак Хо. Една от причините той да искаше да се упъти именно към Йонгсан беше, че там все още съществуваше вероятност да се намерят евтини квартири за буквално няколко долара на вечер, а Дак Хо смяташе да преспи в някоя от тях преди окончателно да промени постоянния си адрес, който беше в друга част на мегаполиса. Знаеше, че онези, които го бяха преследвали, сигурно щяха да го намерят и на стария му адрес и най-вероятно да го премахнат. През съзнанието му минаха последните минути на Донг Хюн и Сун Хо - и двамата заклани като прасета именно на онова пазарче. Знаеше, че едва ли щяха да имат истинско възмездие - те бяха дребни риби. На кого му пукаше за мъртъв гангстер? Обществото само се чистеше от собствената си утайка.
В тази железобетонна джунгла мнозина бяха убивани дори само защото се бяха разхождали не където трябва, а всеки ден беше просто поредния ден за оцеляване. Да, привидно всичко беше спокойно, но в някои от по-особените райони като Гангсео и Йонгдънпо нещата не стояха точно така, а далеч не бяха само те.
Гангстерите се занимаваха с най-разнообразни дейности като избиване на дългове, рекет, строителен бизнес, контрабанда и каквото можеше да донесе каквито и да било пари.
Алиф го беше завел на сигурно място и Дак Хо му каза:
- Аз съм от Двойната драконова група или както я наричаме ние - Псан Йонг Пха. А ти ме спаси. Явно Гао Минг иска нещо сериозно - иначе едва ли щеше да ме отървеш. Малко вероятно е да си дошъл просто за Дак Хо. Бандите сменят своите шефове много бързо, а главата на някого не значи кажи-речи нищо. Като се замисля, можех и да съм мъртъв.
Алиф го остави все пак да каже, каквото имаше. Гао Минг искаше хората да му имат доверие. Обичаше да му вярват, защото във съвършеното взаимно доверие се раждаше и съвършената форма. А смъртта на надеждата никога не беше окончателна.
Кореецът му обясни накратко, че битката между трите основни семейства било за някаква подялба на влияние, но истината била, че имало нужда от обединение. Трите семейства бяха Двойната драконова група, Групата от седем звезди и Групата Хван Сонг Санг. Ситуацията беше особена и сложна - Дак Хо беше прав. Неговото семейство беше най-старото от трите и беше известно с това, че членовете му носеха татуирани на рамото си два дракона, които бяха преплетени един с друг.
Спиритуалното значение на дракона в азиатската култура беше твърде сложно и особено - обичайно означаваше добра поличба, но двата съревноваващи се дракона символизираха ин и ян и самата вечност.
А какво беше вечността? Нещо без начало и край, но също и нещо без принадлежност, без зависимост от промени или моментни обстоятелства.
Излишно беше да се казва, че Алиф говореше английски, защото беше преминал интензивно двегодишно обучение в някакъв престижен африкански колеж. Дак Хо обаче не говореше английски - нито дума, а Алиф не говореше и дума корейски.
Опита се да го заговори на руски и с удивление установи, че кореецът го говореше като роден.
- Навремето се занимавах с контрабанда на всякакви корейски стоки към Руската федерация - му обясни той просто. - Бизнесът вървеше добре. Тогава Корея далеч не беше такава, каквато е сега. Времената бяха съвсем други, а трябваше и да оцелявам.
Но Алиф усети нещо - ако той действително беше правил това, би трябвало да е на поне петдесет и пет, че и повече, а той не изглеждаше на повече от тридесет и пет. Погледна очите му.
Дак Хо го придърпа:
- Аз съм един от Древните. Гао Минг не те е излъгал. Искаха да ме убият именно заради това, а мегакорпорацията има очи и уши дори и тук - в Корея. Бях станал главатар на тази група именно, за да си осигуря малко спокойствие. Между другото мафията в Корея е известна като Невидимата мафия и това си е вярно - ние сме доста незабележими.
Алиф го изслуша и му направи предложение:
- Гао Минг иска да се срещнете лично, но ти можеш и да откажеш. Все пак, мисля, че е по-добре да приемеш.
След това му обясни какво се беше случило с покойния Древен Гу. Докато слушаше, кореецът запази удивително самообладание, което му направи чест. Алиф виждаше, че Гао Минг го беше изпратил при човек от стомана. Не беше чак като Конг, но почти. Все пак явно имаше и други качества, като например да не привлича излишно нежелано внимание.
На Дак Хо му трябваше известно време, за да си помисли - усещаше, че нямаше да може да остане твърде дълго в Сеул, ако отхвърли предложението на Гао Минг - а то беше не просто протекция и приемането му като част от егрегорния му дух, а и изключително щедро финансиране на цялата му дейност и директна експанзия към руските републики, които бяха неговата специалност.
Дак Хо не беше алчен - изключителна рядкост в този бизнес и можеше трезво да оцени предложението. Да, Гао Минг...
Алиф беше взел и допълнително хора със себе си - пазеха ги поне двеста души, които бяха дискретно разпръснати из целия квартал и бяха взели под внимание всички възможни точки на атака. Гао Минг се беше подготвял за тази среща от месеци.
Не беше изключено Лейди Смърт също да се появеше или пък някои от нейните хора - като Ками например.
Алиф знаеше, че ако успееше да убеди Дак Хо, че подкрепата на Гао действително можеше да му гарантира оцеляването, то тогава той би бил много по-сигурен по отношение на собствената си позиция. Алиф не можеше да се надява само на търговията с медицински канабис - колкото и да бе доходна, тъй като бизнесът с диаманти беше станал прекалено опасен и доста от бунтовниците отдавна бяха избити - а тук в Корея той можеше да стане близък съветник и ментор на Дак Хо, тъй като на практика вече му беше спасил живота.
- Е, какво решаваш? - попита го Алиф.
- Приемам - отговори Дак Хо. - Но нещо ми подсказва, че още Древни ще загубят животите си много по-рано, отколкото са си мислели!
Те се прегърнаха като братя - в крайна сметка бяха в това заедно. И двамата живееха в същия Ад!
Преразпределението на влиянието в Сеул между корейските банди щеше да бъде една от първите отправни точки - сега, когато самият Гао Минг беше зад тях! Мегакорпорацията навярно скоро щеше да изпрати хора и тук и войната да започнеше.
© Атанас Маринов Всички права запазени