Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за наследник. Трябваше да приключи бързо, защото много рано сутринта искаше да провери нивото на защита на небостъргача. Ако щеше да умре някой ден тук, искаше поне да е готов. По дяволите. Каквото и да станеше, поне този кратък незабравим миг щеше да бъде негов. Юрия беше единственото стабилно нещо, което можеше да даде бъдеще на неговия нещастен прокълнат живот. Юрия се беше сгушила до рамото му. Като служител на мегакорпорацията, тя трябваше да изпълнява прищевките му. Имаше нужда от наследник. Но искаше да го направи в подходящия момент. Той щеше да му бъде като застраховка, ако все пак въпреки всички много детайлни планове с Тодака нещо не станеше както трябва. Традицията повеляваше синовете да отмъстят, ако с баща им се случеше нещо. Все пак хората бяха непредсказуеми. Онзи психопат не случайно се беше опитал да го лиши от правото да опложда. Искаше да го превърне в неспособен да пръска живителния си сок. В не толкова далечното бъдеще - много от жените имаха репродуктивни проблеми, а мъжете трябваше да полагат сериозни усилия, за да се справят със своята задача. Хироюки беше търсил Юрия под дърво и камък - не, нямаше да се откаже, докато не постигнеше своето. Отново започна. Отне дълги часове. Най-накрая реши, че се е справил добре и двамата се прегърнаха. И двамата се чувстваха обречени. Две потънали души, изпълняващи дълга си. А рано или късно борбата за токените щеше да избухне неудържимо, но не и преди наистина да приберат парите от пристанището. О, трябваше да се постарае в това отношение. Колко много възлагаше всичко да стане като хората. В случай, че загинеше противно на очакванията - не беше зле да вземеше под внимание всички възможни варианти.

Естествено, че беше отпратил Юрия и се беше постарал да даде най-доброто от себе си, за да я предпази. Тя беше на сигурно място.

- Тези копелета от борда не са вчерашни. Може да се каже, че самата Якудза ми е приятел, защото работи за мен, а собствените ми подчинени работят кажи-речи срещу мен. Въпреки че аз храня семействата им. Какви лицемери!

Но колко можеше да издържи на това напрежение. Хрумнало му беше и друго. Да оплоди няколко жени, които дори нямаха правото да видят, че беше той, и те да поведат борбата в случай на нужда. Но впоследствие се отказа. Обичаше Юрия прекалено много. Желаеше нея. Не беше глупак. Тази нощ му се стори безкрайна.

Небостъргачът беше на сто и пет етажа, но малцина знаеха, че тайно под земяна имаше още толкова. Никой не подозираше. Технологията на безшумно копаене също беше разработена от мегакорпорацията преди повече от десет години. Там имаше специален щаб, където щяха да се съберат най-важните лидери на организацията - и най-вече Хироюки и приближените му. Небостъргачът беше повече от триста метра и над него имаше поне двеста метра масивна маса от скала, която беше специално поставена и подсилена, а на тавана на първия етаж имаше еднометрова обшивка от титан. Огромно разсточителство, но крайно необходимо - в случай на ядрена авария или пък дори невероятно огромно цунами. Мегакорпорацията беше инвестирала почти два милиарда в това чудо на технологиите. В него можеше да се пребивава доста дълго време. Но Хироюки силно се съмняваше, че едва ли някога щеше да има реална причина да го използват. То беше предназначено за Армагедон, а не за тотална война между няколко души с взаимно изключващи се интереси.

Да слезе в Света на мрака. Хироюки би предпочел да умре. Истината беше, че с въведената социална система на Земята никой не можеше да се заседява прекалено дълго на едно място. Всичко беше в непрестанно движение. Известно изключение от това правило правеше Тодака, който постоянно набираше нови членове за клана. И Хироюки, който беше прекалено високо, подобно Бог, засега. Хироюки никога нямаше да забрави урока на Тодака, когато двамата бяха заедно в Кобе, и онзи го беше развеждал.

Тодака бързо се убеди не само във впечатляващата експедитивност, но и във високия интелект и воински морал на Бокузо и Яшимара. Копелетата не говореха празни приказки, а вършеха работа. Психиката им на убийци решаваше проблеми. Тодака дори леко се развълнува като чу за разпрания скротум на един от лидерите. Нямаше как да не се притеснява, че можеха да използват случая и някой бързо да претендира за негов наследник. Е, за щастие той имаше само дъщери. Но много често и жени якудза въртяха собствени престъпни фамилии, дори по-успешно от мъжете, в рамките на общия клан.

Тодака реши да си подари една незабравима нощ. Жадуваше да намери покой. Повика някаква на име Юки. Момичето беше атрактивно, но нещо в поведението й беше странно. Скоро се разделиха и Тодака реши да обмисли най-важната крачка. Да, действително трябваше да се заеме с пристанището, но трябваше да свърши нещо далеч по-важно преди това. Да постави свои собствени и подчинени оябун в другите семейства. Да, партньорството с Хироюки беше определено изгодно. Скоро Тодака щеше да бъде категорично оябун. На практика кажи-речи беше, но беше още по-добре легитимността му да бъдеше призната и от другите фамилии, а поставянето в управлението им на кукли на конци, щеше да му даде тази възможност. Тодака се замисли. Може би трябваше да изчака малко, но защо пък да не предложи самите Бокузо и Ямашира? Та, те се бяха доказали многократно. И все пак бяха нови. Не можеше да им гласува чак такова доверие толкова скоро. Може би трябваше да свършат още нещо преди това и ако успееха, имаха право да получат честта. И двамата бяха предоставили доказателства за престъпното си минало и Тодака се беше убедил в жестокостта им.

Тодака се замисли - трябваше преди да овладее пристанището да ги изпрати на една последна мисия, от която щеше да има полза. Една наистина последна задача.