Сам плъзна поглед по нея, отчитайки наперената й походка. Изправени рамене, вирната инатливо брадичка, без дори намек за желание да се свие въпреки лошото му настроение. И при всяка една друга ситуация щеше да е щастлив, че Лизи е толкова уверена и му се опълчва. Това значеше, че страшникът не е успял да я пречупи.
Само че сега много му се искаше тя просто да го послуша и да се махне от проклетото училище. От целия храм това беше най-опасното място, където тя можеше да бъде. Вещицата наблюдаваше учениците и си избираше от тях и Лизи сякаш го беше надушила, защото изведнъж се озова точно там, където най-малко я искаше. Това го наведе и на мисълта, че тя може и наистина да беше напипала нещо, което да я доведе до тук. Елизабет не беше глупава и можеше със съвсем малко информация да намери нишките, които свързват парченцата, виждайки по този начин много повече, отколкото повечето хора успяваха. Беше го показала неведнъж, докато беше навън и Сам се притесняваше, че може би точно този й усе ...