Имал бил нужда от упражнението. Чарли извади меча си и изненадващо с цели два удара отряза досадния палец, който стискаше глезена му. Изгубила хватката си, осакатената ръка се опита да го издере, но за щастие ноктите все още бяха достатъчно човешки, за да не пробият през твърдата кожа на ботуша. Мошеникът отскочи назад и раздразненият крайник започна да се мята напред-назад като пипалото на някое морско чудовище, което сляпо се опитваше да улови плячката си.
Разтопената плът на земята пред него започваше да се движи все повече и повече и нишки от месо бавно да се протягаха от двете страни на разкъсаните от заклинанията части. Нещо ново се оформяше на мястото на втечнилите се очи и дори отрязаният палец бавно се приближаваше до кървавата пихтия, за да се присъедини към тялото, от което беше дошъл.
От другата страна се чу ново пропукване от леда и още един голям къс се разби на пода. Чарли все още беше свързан с ледената бариера, в която беше оковал гулът. Първоначално мислеше, че създан ...