Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне.
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда никого директно в очите, но въпреки това, само за момент, успя да зърне възрастният беловлас мъж, който трябваше да е а‘азвамът. Седеше на сребърен трон, който сякаш го поглъщаше. Носеше синя като морето в слънчев ден роба с бродерия от сребърни конци. Един-единствен тежък сребърен пръстен с печат стоеше на показалеца на дясната му ръка, но Лизи забеляза по-бледата линия на кожата на безименния му пръст. Кожата, която имаше лек жълтеникав оттенък.
Може би слуховете, че е болен бяха верни. Елизабет не бе питала Рамая, разчитайки, че ако някога поиска да й сподели, просто ще го направи.
Докато изкачваше бавно стъпалата, Лизи едва се сдържаше да погледне към приятелката си. Трябваше да е една от ж ...