Промъкна се до там и с облекчение откри, че никой не ѝ е сложил катинар. Отварянето ѝ се оказа по-трудно, отколкото бе предполагала – не само заради нараняванията ѝ, ами и защото самия капак се оказа доста тежък за нейните нетренирани мускули. Израри го бе избутала, сякаш не тежеше нищо, а Лизи едва не го изпусна два пъти и накрая не можа да го остави плавно, а си премаза крака с него. Поне не изтропа по пода, но палецът ѝ хич не оценяваше толкова високо ситуацията.
Магическите светлини, които Калуш бе запалил на идване, сега ги нямаше и долу цареше пълен мрак. Елизабет можеше да види най-горните две стъпала, но другите бяха потънали в тъмата. Девойката преглътна и сърцето ѝ поде дивашки ритъм. В тъмното не се криеше нищо хубаво, но тя си каза, че ако някъде ще бъде безопасно, то ще е къщата на страшниците. Направи знака за прогонване на злото с ръка и наложи на вкочанените си от страх крака да се размърдат. Спомняше си пет стъпала, но явно не бе преброила както трябва, защото изведнъж ...