Отново трепети,... любовни трепети.

           Запознах се с добре изглеждаща госпожица с интелигентен вид, по нейните думи. Не говореше много, изслушваше ме, кимаше с глава. Обаждаше ми се по мобилния, '' Как сте,... работата,...радвам се за вас...'', бяха дежурните й въпроси и отговаря кратичко като я запитам същото '' И аз също, благодаря,... до скоро ''. Само интелигентна ли, или и интересна.

А аз бях се заел с една дългосрочна  работа, е не точно работа де, биеше доста на далавера. Раздвижвах така наречените'' залежали стокови запаси '', и не точно  дето им казват борсов играч, а играч в прекупуването и препродажбата. Не ламтях за много да забогатея изведнъж, а се ръководех от максимата '' капка по капка, но да капе редовно''.

Бях чел по книгите, че не трябва да афишираш някакво благосъстояние и внимавах в това.Е, кой няма Мерцедес втора-трета ръка, и аз имах по-новичка де. Това вдъхва увереност в купувач-продавач на стоката, като те видят с по-ново 

Мерцедесче. Иначе се стараех да не се набивам в хорските очи с тази кола и имах по-раздрънкано Голфче за из квартала.

Поканих новата си позната в по- изискан ресторант, а не в кебапчийница. Въведоха ни в залата като ВИБ персони, сервитьор ни заведе до масата, дърпа стол за мацката, дърпа и за мен, с финес пали някаква свещ. Друг ни връчи в дебели луксозни подвързии менюто. Новата ми позната го взе и заразглежда като апокрифна литература.

Момичето -сервитьорка търпеливо чакаше да разгледаме менюто. Досмеша ме, като в оня виц между прятелки '' Моят мъж е остатял, по-напред се заглеждаше по сервитьорките, а сега първо гледа цената в менюто ''.

- Искам гъши дроб по пекински - избра тя - Коктейл, кокакола и плодова салата

- А на мен, домати, краставици, сирене, някъде му казват шопска салата, другаде гръцка,...една гроздова ракия, газирана вода и мешана скара -  поръчах като робот и аз.

Сервираха. Наздраве, за наше здраве и бъдещи успехи. Отпих от гроздовата, премрежвайки очи от удоволствие, боднах  доматче с настъргано сиренце, подгоних маслинките из салатата си.

Погледнах към госпожицата си. Гримаса на незадоволство от коктейла и плодовата салата.

Разговорът потръгна вяло. Тя бърбореше за някакви неудачи, за несбъднати мечти и неоцененост, нервно пипайки огърлицата си от ''китайски перли '', по пръстите й  присветнаха  3-4 пръстена със стъклени камъчета, неумела реплика на Сваровски, е, евтино е, но ефектно като за първа среща.

Цъфна и дежурната цветопродавачка с поувяхнали цветенца. Познатата ми ме изгледа изпитателно.

- Не - казвам - С госожицата още не сме спали и отказвам цветята. Благодаря за вниманието.

Прочетох възмущение в очите й '' Не подарява цвете на първа среща с жена, кой знае какъв чешит е...''

Сервираха ястията, чаши, бутилка вино.

- Ох, това ли е гъши дроб по пекински, запържена топка пихтия с някакъв сос - възмути се тя

- Е, сигурно, но готвачът и кухнята тук са класни. Но аз не рискувам и винаги си поръчвам скара, паржоли де. И никога вратна, защото вратът на прасето е около 40 сантиметра, а на жирафа два метра, та да има за всички вратна паржола.

Тя направи нова гримаса и избута чинията си. Погледът й се зарея нанякъде. Чудна работа, ами аз за да те поканя в такова заведение, съм си направил сметката, дали имам или не парите, ще мога ли да платя евентуална прищявка на поканената. Досмеша ме.

- Изберете си нещо друго, щом това не ви харесва.

- Ох, аз не бях опитвала гъши дроб по пекински, та за това рекох...О, ще се възползвам от поканата, мешаната скара е  по-добрият избор, нали.

Успокоих е и аз. Щом каниш някого, би следвало да си ларж.

Настроението се възвърна, дъвчехме по-охотно, пийвахме вино и дежурните неангажиращи теми за времето.

Ядохме  и мелба, сервираха и кафе с паста Гараш. Поотпуснахме се малко по столовете, за пръв път, не знам защо гледах на жена като на приятелка, а не похотливо с мисълта, щом си я поканил на скъп ресторант, значи е твоя.

- Ох, извиняай, ще отскоча до тоалетната - срамежливо каза и пооправи гердана си .

           Минаха 20-30 минути. Стана ми неудобно да си пия сам кафето.Извиках сервитьорка и я помолих

- Госпожице, бихте ли проверили в дамската тоалетна...госпожицата отиде, а от 30 минути не се е върнала, притесних се все пак. Да не би, да...

Сервитьорката се върна след минута

- Да господине, познахте, в дамската тоалетна няма никой, просто се е измъкнала.

- Е, стават такива работи - засмях се непринудено - Аз просто я поканих на вечеря, познавяме се отскоро.

Госпжицата-сервитьорка ме гледаше съжалително и мигаше на парцали.

- О, да, ако обичате сметката, разбира се цялата,... стават такива неща - весело казах

Донесе сметката, 146 лева 58 стотинки

- Има ли наблизо банкомат или мога да платя с карта - попитах

Тя направи гримаса '' Поредния мошеник, и то беден мошеник, а без пари идва тук ''

- Не, няма господине, приемаме само в брой - каза оглеждайки се безпомощно.

Хайдее идват гардовете, бум- бам,взимат ми Ролекса, ключовете за Мерцедеса и за награда ритник в задника.

Усмихнах се виновно. Извадих две банкноти по 50 евро и ги подавам

- Така може ли, прехванете сметката, а останалите са бонус за вас, дето трябваше да ме чакате и да търсите онази жена.

- Мога да ги према - разсмя се звънко тя - Но при едно условие, да пийнете с мен чаша вино. Днес е последният ми работен ден тук и мога да си го позволя.

           Ще я почакам, ако дойде добре, ако не дойде отново добре, сметката ми е платена, ставам и си тръгвам. Поразгледах се из залата, седнали по двойки, по четворки, весели усмихнати хора, пак аз ли съм неудачника. Тази какво ли си е помислила, ами този ако е като другите и си плати само неговпто ястие и пиене, а нямам пари.

- Ето тук ако обичаш - прекъсна мислите ми ведър женски глас

Погледнах, стройна госпожица с разпуснати коси, леко червило по устните, руж на бузките, стоеше  пред  мен. До нея момче-сервитьор с табла с бутилка  марково вино, две чаши и чинийка вероятно с някакво мезе.

Скочих, дръпнах стола и я поканих. Момчето ни сервира. Тя взе чашата си

- Наздраве, за приятен завършък на вечерта - с усмивка каза

Гледах я като замаян. Обичайните приказки за времето, за лоши и добри страни на живота.

- Работя тук от няколко месеца, но не съм ви виждала - подхвана тя - Нормално е, въртят ни в обслужването на масите

- Не обичам да се заседявам без повод из заведенията. Днес имам повод, за една разработка платиха добри пари, и реших да ида на заведение, нали така уж се правило.Останалото го знаете, а вие...

- Ние ли, аз де, завърших Юридическия  и вместо да хвана към морето се закотвих тук. Всяко лято така правя, работя, после ми е по-лесно, мисля за учението, а не как да икономисам от закуски, за да си платя наема. Разпределена съм в Районен съд в малък градец. Понякога наблюдавам хората и си мисля, пародокси на живота, сега сервирам и обслужвам хора, които един ден ще съдя, но такъв е животът. А тази вечер ми е последна работна тук. Наздраве.

Намерихме и общи теми за разговор.

- Мечтая си - тихичко добави тя - Един ден да завърша докторантура, да стана университетска  преподавателка, а не да се ровя и чопля в хорските проблеми и после да се упреквам, права ли бях в решението си.

          Неусетно станало един часа след полунощ.

- Време ми е  да се прибирам

- Благодаря за приятната вечер госпожице. Мога да ви изпратя до вас

- И аз благодаря, мога и сама, а ако сте с кола , препоръчам да не шофирате - вече по-сериозно каза тя

Кимнах с глава. Чакахме свободно такси. Искахме нещо да си кажем, но не смеехме.

Наведох се към шофьора на спрялото такси, извадих 20 евро и подавайки му ги

- Госпдине, ще откарате ли госпожицата до тях, ще стигнат ли парите.

Той кимна с глава и се усмихна.

- Госпожице, лека нощ и дано съдбата отново ни срещне. Успех в живота - промълвих

- Успех и на вас. И дано съдбата не ни срещне при други обстоятелства ...

          Таксито потегли. Останах сам. Напипах ключовете на Мерцедеса, като опарен ги пуснах. Обърнах му гръб и пеша тръгнах към къщи.

           В ушите ми още звучаха думите й '' И  дано съдбата не ни срещне при други обстоятелства...''