iren5 (Ирен)
1085 6246
23.02.2014 г., 20:10 ч.

Неизпратени писма - "Най-сладкият залък" 6 

  Проза » Писма
734 0 4
2 мин за четене

"Казваш, че вкусът на хляба

 зависел от това дали си гладен,

 но знаеш ли, че всеки помни

 кога е ял най-сладкия си залък?"

 

 

Ана Тубаджи

 

 

Здравей...

 

 

Това, че не получаваш писма не означава, че не ти пиша...

 

 

Има жестове – докосване... Има жестове – споделеност...

 

Има хора, в чиято прегръдка се чувстваш завършен...”у дома”, като предопределеност...

 

И в местоимението усещаш главната буква, когато говорят и пишат за тебе...

 

И топлина се просмуква...

 

Дали топлина ще остане или ще стане „камък на шия”...

 

Но  вече е влязъл в сърцето ти... там му е мястото ... Това е магия...

 

И ако помниш прегръдката,  с която завършен си станал, гладен за обич  бил ли си тогава – не зная... ноооо „сладкият залък” задълго в теб е останал...

 

И дори съдбата да ви раздели... дори този Човек твоят свя днес да напусне... 

Благодарен си, че в душата си точно тебе е пуснал...


© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Някой прозрял в мен, извън очевидното." - Нали? Гледам тук - 77 посещения (дори никак не са много/ , а колко ли са прозрялите в мен? 77 посещения - 77 прочита и разбраното от всеки да е различно... Но може би сълзи и ма в очите на този, който е "прочел и (не)споделеното...
  • "А теб Дани кое те кара да усетиш сълзи в очите?"
    Знам ли Ирен!? Вероятно това е като влюбването, не се обяснява! Музиката, клипове, творби, коментари, мисъл, спомен, благодарност. Писмо със само две думи в него "ЛИПСВАШ МИ". Жълта роза без повод. Ключови реплики от подходящия човек, които се помнят винаги. Някой прозрял в мен, извън очевидното. Мълчаливо съпричастие. Емоционална загуба, отказ от себе си, заради...вече няма значение!
  • Ееее, Дани, знаеше че няма да мога да остана със вързани ръце след този кометар, нали? Че ще ме засърбят и ще почна да кълвя по клавиатурата?
    Защо да не може? Може, само дето може би когато успеем да обичаме по този начин, може би... вече няма за какво да сме в това училище наречено „Живот” или поне може би не в същото тяло. Имаме нужда да бъдем обичани, може би защото не достатъчно самите ние се обичаме. А да бъде влюбен някой в нас...охоооооо – това вече евърхът на сладоледа!!! Защото колкото сме по-идеални в нечии очи, колкото повече светим в тях – толкова повече самите ние започваме да се харесваме и да вярваме че заслужаваме това... Какво е ревността? Болест? – ОК – болест, но каква? Кога ревнува човек ? Може би когато нечие внимание или присъствие не му е достатъчно.? Или когато няма достатъчно самочувствие и му се струва, че някой друг го превъзхожда и ... тогава страх, че ще загуби „обекта” на чувствата си....?
    Нещо „откраднато” от едно место – „...да позволя на някой да ме обича както на него му харесва и да му благодаря за това, че самия той се чувства добре.” Откраднато, но почувствано и е изречение, което всеки път когато се сетя за него ме кара да усетя сълзи в очите си , но не от мъка , а от благодарност, че има хора, които ми позволяват да ги обичам, така както аз умея, както на мен ми харесва и ... надявам се, че им е хубаво от това...
    А теб Дани кое те кара да усетиш сълзи в очите?
  • Защо сме създадени толкова сложни?
    Не може ли само любов, без его, ревност и болка от несподеленост?
    Защо, когато имаме това, което сме копняли, вече не ни стига?
    Наужким щастливи, а духа търси ли търси. Защо ми се пълнят очите, когато чета тези неизпратени писма?
Предложения
: ??:??