11.09.2010 г., 23:21

Неизпратено писмо

1.1K 0 0
2 мин за четене

Неизпратено писмо

 

    Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?

Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!

Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, отдаване в танц... Протяжно – нито ново, ни старо. Разгорещяване, без мисъл, с друг... Време.

Дали следва оставане?

Водопад. Непроницаеми думи. Не е текло, значи не е било. Когато си вярвал, когато обещаваш, когато обещават на теб.

Когато можеш без първото, можеш без теб, без себе си. Рисуваш без бои. Представяш си. Има го и го няма. Истинско и въображаемо – сън.

  Ще ме чуеш ли? Не?!

Просто реалност. Другото е дух. В малка околоорбитна спиралка около теб. Твоя енергия, която не ще изчезне.

  Някога си казвахме доста. Просто решаваш, че трябва да споделиш... И споделяш. Не те е страх от присмех, няма двуличие. Всичко. Някога...

  Някога бяхме двама. Нито повече, ни по-малко. Твърдо мислеше, че стига на човек малко близост и разбиране и щастлив е светът. И си в собствени води. Вярно, понякога всичко това омръзва: Вечната грижа, сметната за вмешателство, стремежът да се отърсиш от това, което натрапчиво ограбва... личното пространство. Някога...

... а сега? Преминаха спречкванията. Аз позабравих някогашните поуеднаквени вкусове. Сега се завръщам към старите си. Сега. Някъде в протяжното звучене на народна песен. Бавно и дълго като мъка. Класическа Вълтава в старинния си път. С теб, одухотворена, човешка. Лее се волно и трепти с жизнени струнки в свой задушевен свят.

  Сега? Нови „интересности”? Околните все така се стараят да надникнат в нас. Какво скриваш? Мъка и горчивина от теб, от нас...

  Ревност? Сантимент?

  Когато си сам, си спомнаш. Когато си вярвал – вече е трудно да бъдеш безверен. Когато си обичал, мразиш различно.

  Извисяваш, гориш като слънчева пяна, изгаряш в многото дни...

 

  Спри!

         

 04.01.83                                                                                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...