Sep 11, 2010, 11:21 PM

Неизпратено писмо

  Prose » Letters
1.1K 0 0
2 min reading

Неизпратено писмо

 

    Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?

Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!

Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, отдаване в танц... Протяжно – нито ново, ни старо. Разгорещяване, без мисъл, с друг... Време.

Дали следва оставане?

Водопад. Непроницаеми думи. Не е текло, значи не е било. Когато си вярвал, когато обещаваш, когато обещават на теб.

Когато можеш без първото, можеш без теб, без себе си. Рисуваш без бои. Представяш си. Има го и го няма. Истинско и въображаемо – сън.

  Ще ме чуеш ли? Не?!

Просто реалност. Другото е дух. В малка околоорбитна спиралка около теб. Твоя енергия, която не ще изчезне.

  Някога си казвахме доста. Просто решаваш, че трябва да споделиш... И споделяш. Не те е страх от присмех, няма двуличие. Всичко. Някога...

  Някога бяхме двама. Нито повече, ни по-малко. Твърдо мислеше, че стига на човек малко близост и разбиране и щастлив е светът. И си в собствени води. Вярно, понякога всичко това омръзва: Вечната грижа, сметната за вмешателство, стремежът да се отърсиш от това, което натрапчиво ограбва... личното пространство. Някога...

... а сега? Преминаха спречкванията. Аз позабравих някогашните поуеднаквени вкусове. Сега се завръщам към старите си. Сега. Някъде в протяжното звучене на народна песен. Бавно и дълго като мъка. Класическа Вълтава в старинния си път. С теб, одухотворена, човешка. Лее се волно и трепти с жизнени струнки в свой задушевен свят.

  Сега? Нови „интересности”? Околните все така се стараят да надникнат в нас. Какво скриваш? Мъка и горчивина от теб, от нас...

  Ревност? Сантимент?

  Когато си сам, си спомнаш. Когато си вярвал – вече е трудно да бъдеш безверен. Когато си обичал, мразиш различно.

  Извисяваш, гориш като слънчева пяна, изгаряш в многото дни...

 

  Спри!

         

 04.01.83                                                                                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...